— До второ нареждане ви освобождавам от служба. Подробностите ще ви съобщя по-късно.
Курт отдаде чест, без мускул да трепне на лицето му, изправи коня на задните крака и в грациозен галоп се стрелна през портата.
След това започна службата.
Учението продължи почти четири часа. Полковникът току-що се бе върнал в канцеларията си и се канеше да се разположи удобно, когато влезе Платен.
— А, добре че идвате, лейтенант фон Платен — изръмжа полковникът с непредвещаващ нищо добро тон. — Имам да ви направя забележка относно снощното ви поведение, което така и не разбрах. Защо позволихте на оня тип да седне до вас, па на всичкото отгоре играхте и шах с него?
— Защото съм на мнение, че невъзпитанието безчести всеки човек и още повече, ако е офицер. И защото предполагам, че щом министърът на войната ни праща един камарад, то и ще очаква от нас да се отнасяме към него като с такъв.
— Но вие знаехте нашето споразумение!
— Аз не съм участвал в него.
— Както ми се стори, дори си тръгнахте с него.
— Именно — смело отвърна Платен. — В Негово лице намерих човек, достоен за уважение. Станахме приятели.
— Я гледай ти! — разяри се полковникът. — Наистина е странно да го чуя. Знаете ли, че по този начин настройвате вашите камарад неприятелски към себе си? Или се надявате да отминат без внимание факта, че вземате под покровителство една шугава овца?
— Вече споменах, че лейтенант Унгер спечели моето уважение и дружба и най-покорно ви моля в мое присъствие да избягвате сравнения от такъв сорт. Впрочем тъкмо по повод него си позволих да ви направя тази визита.
— А-а, да не би като секундант?
— Точно така.
— Мътните го взели, нима наистина се осмелява да ме извика на дуел?
— От негово име настоявам за удовлетворение.
— Крайно непредпазливо от ваша страна! Да не сте забравил, че съм ви командир?
Въпросът бе зададен със заплашителен тон, но все таки Платен отвърна прямо:
— В служебно отношение съм ви подчинен, хер оберст, но при въпроси, касаещи честта, надявам се, всички сме равни. Моят приятел иска удовлетворение и ме помоли да се споразумея с вас, хер оберст.
Онзи шареше възбудено из стаята. Беше попаднал в много неприятно положение, от което едва ли имаше изход. Ето защо заговори:
— Да не би лейтенант Унгер да очаква, че неговият командир ще му се извинява? Идете при майор фон Палм и уговорете каквото трябва. Но си отбележете: удовлетворение с оръжие в ръка давам само на униформата, в която онзи се е наврял, не на хер Унгер! За останалото, знаете, Съдът на честта ще си каже последната дума!
Сетне му обърна гръб.
Лейтенант фон Платен удари токове и излезе. Отиде да потърси лейтенант фор Рафенов. Онзи го посрещна сдържано:
— На какво дължа честта за посещението ти, Платен?
— Честта на моето посещение? Хм, толкова отчужден и официален!
— Ти премина на страната на неприятеля и мога да се обръщам към теб единствено с най-хладна вежливост и те моля да се постараеш да бъдеш такъв.
Платен се поклони.
— Както желаеш. Който защитава един невинен срещу предубеждения, трябва да е готов на всичко. Впрочем няма да ти досаждам дълго, тъй като дойдох само с намерението да ти съобщя адреса на моя приятел Унгер.
— Ха! И за какво?
— Мислех, че ще ти е необходимо да го знаеш, ако ти хрумне да му пратиш някое належащо известие.
— Отгатнал си. Но адреса му хич не искам и да зная, тъй като с основание предполагам, че имаш неговите пълномощия.
— Прав си. Чрез мен той се поставя на твое разположение.
— Това е достатъчно. Моят секундант ще бъде Голцен. Какво оръжие избра твоят тъй наречен приятел?
— Предостави избора на теб. Очите на Рафенов светнаха гневно.
— Аха — произнесе, — толкова ли сигурен се чувства? Каза ли му, че съм най-добрият фехтувач в полка? Е, аз и без това вече предложих на Голцен, с когото ще уговориш останалото, да настоява за сабя. Щом тоя тип е толкова смахнат… За времето и мястото, ясно, ще се споразумееш с Голцен. Нещо друго имаш ли да кажеш?
— Не. Остава само да се сбогувам с «хладна вежливост». Довиждане!
Платен посети председателя на Съда на честта, един възрастен ротмистър, който обеща веднага да поеме нещата в ръцете си. Когато отиде при Курт и го уведоми, че Рафенов е избрал сабя, онзи дигна равнодушно рамене:
— На този «почтен човек» му се иска да ме ликвидира. Той не знае пощада и ще видим дали и аз ще бъда толкова великодушен да проявя снизхождение. Полковникът е страхливец. Не е възможно Съдът на честта да издаде присъда срещу мен. Той вероятно ще поиска пистолети от далечно разстояние и аз съм готов да го пощадя. Закрепостяването е достатъчно наказание за него. Кога мога да очаквам решението?