Очите на дамите се насочиха към напетия лейтенант, очите на господата пък към неговата дама, която вървеше с пленителна грациозност така интимно под ръка с него, сякаш бе негова сестра.
Присъстващите естествено се бяха изправили. Великия херцог приближи до дивизионния генерал и поиска да го представи на дамата си, след което назова имената на хората от свитата си.
Не е трудно човек да си представи какво въздействие оказа върху лейтенантите присъствието на Курт зад Великия херцог. Адютантът фон Бранден разтвори очи и процеди към Голцен:
— Ей, добре ли виждам! Не е ли това оня Унгер?
— За бога, той е! Имаш право! — отвърна този. — Как се е озовал нехранимайкото в свитата на Великия херцог?
Удивлението на Бранден нарасна, когато погледът му падна на ордените върху гърдите на лейтенанта:
— Дявол ме взел! Пет ордена и един Кръст за военни заслуги! Омагьосан ли съм?
— И под ръка с него файтонджийската дъщеря! Струва ми се, Бранден, с нас са си направили здрав майтап!
— Ще видим, ще видим! Негова светлост тъкмо ги представя. Гръм и мълния! Какво ли казва сега на нашия генерал en chef? — полюбопитства Бранден.
Платен, който стоеше наблизо, отговори усмихнато:
— Представи му лейтенант Унгер и неговата дама и поиска да ги представи на офицерите от гвардейския корпус.
— Още сега да ме отнесат мътните, ако трябва да преживея и това! — възкликна доста високо Бранден. — Та то направо изглежда, като че е замислено някакво величаво удовлетворение за тоя лейтенант!
— И си е така — потвърди Платен. — От достоверен източник знам, че тази танцова вечер е организирана изключително заради Унгер. Той е фаворит на Великия херцог, който смъмря по този начин господа гвардейските хусари.
— Такова нещо още никога не е било, това е грандиозно, за Бога! — отбеляза Бранден. — Сега лейтенантът минава от ръка на ръка. Ето отива към полковника. Слушайте! Обесникът нещо е наумил, виждам да блестят очите му.
Корпусният генерал тъкмо пристъпваше с Унгер и Розичка към полковника.
— Хер оберст — подхвана той, — имам честта да ви представя фройлайн Стернау и хер лейтенант Унгер. Той постъпва във вашия полк и аз го препоръчвам на вашето радушно попечителство.
Полковникът мъчително преглътна. Не успя и дума да отрони и само се поклони вежливо в знак на съгласие. Унгер се обърна към генерала:
— Екселенц — каза, — да не злоупотребяваме с вашата добрина. Ще позволите ли, хер оберст да ви замести и да ме представи на останалите господа?
— Дяволски син! Подозирах нещо такова, личеше по очите му — изръмжа адютантът Бранден. — Сега застави полковника, когото бе извикал на дуел, и който пък заяви, че не го смята за достойно за целта лице, да плюе на вчерашното си поведение и обноски и да ни го представи с цялата му там церемониалност.
Генералът се поклони и каза радушно:
— За мен беше удоволствие да ви окажа тази услуга, но щом вие самият го желаете, предоставям ви на хер оберст.
Той си тръгна и сега полковникът волю-неволю бе принуден да захапе киселата ябълка. По негов знак офицерите от полка се приближиха и той се зае с неприятното задължение да назовава дългата редица от имена пред онзи, когото така жестоко бе оскърбил.
— Благодаря, хер оберст! — рече му Курт хладно, когато привърши. После пристъпи към Платен, представи го на Розичка и добави:
— Той е мой приятел. Не би ли имала добрината да го препоръчаш на Великия херцог?
Тя протегна ръка на Платен и се осведоми:
— Танцувате ли, хер лейтенант?
— Страстно, милостива фройлайн — отвърна той, изчервявайки се от радост.
— След като Курт ми донесе поканата, можете да се запишете. Ще удостоя неговия приятел с първия танц. А сега елате с нас при Великия херцог да ви представим на дамите и господата.
Те се отдалечиха и полковникът остана сам със своите офицери. Извади носната си кърпа, попи с дълбока въздишка потта от челото и призна:
— Малко остана да припадна! Трябва да седна.
Той тръгна към жена си да подири утеха. Сега се образуваха отделни групи, ала при всички разговорът се въртеше най-вече около Унгер и урока, който лейтенантът от простолюдието даде на гвардейския корпус. Дамите бяха във възторг от него. Той бе доказал, че е не само красив мъж, а и мъж в буквалния смисъл на думата. Господата също започнаха да гледат на него с други очи. Но ги очакваше и по-голяма изненада. Високата двукрила врата се разтвори широко и бе високо и ясно обявено: