— Ох, да можех и аз да отида с тях! — въздъхна Кортейо.
— Кой ви го забранява?
— А нима мога да се махна оттук?
— И защо не? След като не сте в състояние да виждате нищо, то и с нищо няма да бъдете полезен.
— Може тази нощ едното око да се подобри.
— Възможно е. И все пак е по-редно да се погрижите за себе си, сеньор. Дайте нарежданията си! Ние ще ги съблюдаваме точно.
— Не. Оставам.
След този опит другият се оттегли. Вечерта беше настъпила и хората запалиха огън. Той седна край него и потъна в дълбок размисъл. По-късно се надигна и даде знак на няколко свои другари — изглежда бяха най-изтъкнатите — да го последват.
— Какво искаш? — запита го един.
— Хрумна ми великолепна идея — поде онзи. — Но не е нужно да знае и Кортейо.
— Хайде, говори!
— Кажете по-напред откровено, за какъв го смятате тоя Кортейо!
Те се смълчаха, колебаеха се да кажат истината. Най-сетне един отговори:
— Кажи ти първо за какъв го смяташ.
— Е, аз мисля, че той е една овча глава.
— Я гледай ти! Ама по никакъв начин не си давал да се разбере.
— Бих бил голямо магаре. Нима вие някога изобщо сте си мислили, че тоя Кортейо наистина може да стане президент?
— О, не.
— Ето на. И без това е твърде глупав за тая цел. Пантерата на Юга се съюзи с него, само за да го използва. Не можем ли да направим и ние същото? Имам предвид, не можем ли да вземем ония лодки отсреща за нас?
— Без Кортейо? Мътните го взели, това наистина би било изключителна плячка!
— Е-е, какво ще кажете за тази идея?
— Великолепна!
— Да, великолепна! — повториха останалите.
— И лесно изпълнима — додаде предводителят.
— На мен не ми се струва баш такава. Какво ще каже Кортейо за тая работа?
— Нито дума, тъй като въобще няма да го питаме. Той няма и да разбере. Само да знаех дали сте мъже, пред които може да се говори открито.
Вярвате ли наистина, че някой ще го е грижа, ако Кортейо внезапно изчезне?
— Да, неговите привърженици.
— Че нали тъкмо ние сме тези.
— Неговата дъщеря.
— Какво ни бърка неговата дъщеря! Той е сляп и не знае какво ще стане с него. Един бърз, сигурен удар и работата е приключена.
— Убийство? Брр!
— Глупости! Някои вече умряха. Помисли само за всичко онова, което се намира в лодките!
— Говори се, няколко хиляди пушки. Те струват твърде много пари.
— Мълви се дори за оръдия.
— И нещо много повече: от сеньор Кортейо знам, че там се намира и парична помощ от Англия. Става въпрос зд доста милиони.
— Гръм и мълния!
— Така е. И ще допуснем ли Кортейо да хвърли на вятъра тези пари в безумната си амбиция да става президент?
— Това за парите със сигурност ли го знаеш?
— С абсолютна сигурност. Шпионите на Пантерата са го разузнали.
— В такъв случай ще бъдем глупаци да му оставим парите.
— Ще си ги приберем за нас. Кортейо трябва да бъде отстранен! Когато се делят милиони, няма място за големи колебания. Главното е да подготвим внимателно почвата. Ще се смесим с нашите хора и ще ги подпитаме, преди да им разкрием намеренията си.
— Но Кортейо е наш водач, никога не се е скъпял и много често си е затварял очите. Не ни ли остави едва наскоро да оплячкосаме хасиендата дел Ерина? Все пак не ми се ще да бъде убит. Та нали бихме могли и по друг начин да се освободим от него. Ще построим, да речем, един малък сал и ще го настаним на него. Нека си плува по реката, додето го открият.
— И това е изход. Мисля, че предложението ти не е лошо. Вие, останалите, какво ще кажете по въпроса?
Запитаните бяха съгласни. След кратко съвещание бе решено да спуснат Кортейо на сал. Някой добави:
— А какво ще правим с ранените? Делим ли и с тях, паят ни намалява.
Смятам, че те също са излишни.
— Това е вярно.
— Дали да не ги курдисаме при Кортейо на сала?
— Не — обади се друг, навярно не така безсъвестен. — Те са наши камарад. Може и да умрат още тази нощ. Нека си лежат, да изчакаме първо!
Достатъчно е да бъде отстранен Кортейо, тъй като така ставаме вместо него собственици на плячката. Но без вожд не върви. Необходимо е да изберем някой и според мен трябва да го обсъдим още сега и да е някой от нас.
И тази идея намери добра почва и след няколко предпазливи изказвания, онзи, който бе подхвърлил съдбоносния за Кортейо план, се видя избран за предводител на гверилята.
Сетне се сформираха отделни групи, във всяка от които се поде тих разговор. Групите постепенно приближаваха една към друга и в крайна сметка се сляха в едно цяло. Разговорът бе станал така тих и потаен, че по едно време направи впечатление на ранения.