— Негово Величество кралят!
Великия херцог незабавно се отправи към входа да посрещне високия гост. Той влезе с Бисмарк до себе си, следвани от министъра на войната и един камериер. Последният носеше в ръката си някакъв предмет, обвит със сахтиян, както се разбра при приближаването му.
— Не бих могъл да се въздържа да не се отбия за няколко минути при Ваша светлост — обърна се владетелят към Великия херцог. — Представете ми вашите гости!
Скоро най-високопоставените лица се събраха около Негово Величество, докато останалите слушаха внимателно отдалеч или водеха тихи разговори.
За адютанта Бранден изглежда не бе лесно да млъкне.
— Кралят, Бисмарк и министъра на войната тук? — обади се той. — Това е една голяма чест за нашия полк. Можем да се гордеем. Ах, виждате ли кутийката в ръката на камериера? Главата да ми отрежат, ако не съдържа орден и най-вероятно ще го получи Великия херцог по този публичен, двойно по-уважителен начин. Я вижте, граф де Родриганда и министъра на войната се оттеглиха към прозоречната ниша! Разговарят тихо, лицата им са много сериозни и насочиха погледи към полковника. Майне херен, да се приближим малко към полковника, има нещо, предугаждам го! Като адютант човек понатрупва опит.
Той имаше право, тъй като не мина много време и министърът на войната бавно се опъти към полковника. Като го забеляза да идва, онзи се надигна благоговейно и направи няколко крачки към него.
— Хер оберст, получихте ли писмото ми относно лейтенант Унгер? — запита екселенц с немного любезен тон.
— Имах тази чест — гласеше отговорът.
— И го прочетохте?
— Веднага, както всичко произлязло от ръката ви, Ваше сиятелство.
— Тогава е за учудване, че тези редове са довели до тъкмо обратен резултат от онзи, който съм имал предвид. Сигурно ще си спомните, че най-настоятелно ви препоръчах лейтенанта?
— Разбира се — отговори полковникът.
— И все пак научих, че хората навсякъде са го посрещнали недружелюбно. Мнозина от дворянските глави са кухи и се намират в строя само благодарение на своя произход. Ръководещият военните работи винаги се радва, когато намери човек, на когото може да разчита и толкова по-жалко, когато точно такива хора биват онеправдавани и често дори злонамерено им се създават спънки. Очаквам съвсем определено да чуя в най-скоро време обратното на онова, което бях принуден да констатирам.
Той се извъртя рязко на токове и се отдалечи, докато полковникът остана няколко мига като занесен, след което се върна да седне на мястото си. Дори който не бе чул разоговора, бе достатъчно само да го погледне, за да му стане ясно, че здравата е бил скастрен.
— Днес той бе морално унищожен и физически смазан — промърмори адютантът. — Не бих желал да съм на негово място. Този лейтенант се пръсна като граната в нашата идилична среда и едно от парчетата полетя към шефа. Но къде се дяна оня?
— Там до огледалото. Бисмарк говори с него — отвърна Голцен.
— Бисмарк? За Бога, наистина. Каква чест! Бих дал двадесет месечни заплати, стига Бисмарк веднъж да благоволи да ме погледне. Небеса, към него, един Господ знае защо, се насочва и кралят.
Присъстващите погледнаха със смайване към мястото, където стоеше младия човек и с когото двете велики личности бяха проявили добра воля да разговарят. Беше твърде далеч, за да се долови някоя дума, но по лицата на властелините се виждаше, че това не е само акт на благосклонност.
Внезапно кралят направи знак на камериера. Онзи пристъпи към средата на залата и оповести с висок глас:
— Дами и господа, имам честта да ви съобщя височайшето нареждане на Негово Величество, който благоволи да посвети хер лейтенант Унгер в Рицар втора степен на Ордена на Червения орел, предвид извънредно важната услуга, която той в краткото си присъствие при нас оказа на отечеството. Негово Величество същевременно нареди на споменатия хер да бъдат връчени отличителните знаци на ордена и се ангажира да постанови останалото.
Той отвори сахтиянената кутийка, пристъпи към Унгер, който стоеше пребледнял на мястото си и прикрепи звездата до останалите отличия на гърдите му.
В залата цареше тишина като в църква. Каква беше тази услуга? И оказана за толкова късо време? Трябва да бе значителна, защото Ордена на Червения орел имаше четири степени. Та този лейтенант бе буквално засипан от щастие!
Около младия мъж се образува кръг от честитящи, за което кралят бе дал пример. Бисмарк и министъра на войната също се присъединиха, след което се сбогуваха с обществото.
След отдалечаването на тримата високи гости, последвани естествено и от камериера, хората вече можеха да се отпуснат и едно шумно и многогласно жужене подсказа с какво усърдие се коментира събитието. Всички висши офицери вече бяха поздравили Курт и той остана за няколко мига сам, когата към него приближи Розичка.