— Скъпи Курт, каква радостна изненада! — каза тя със сияещи очи. — Очаквал ли си подобно благоразположение?
— Изобщо! Все още съм като вцепенен от изненада — призна той искрено. — Намирам се едва ли не като в сън.
— Слушай, Курт, услугата, за която вчера спомена, изглежда е била доста значителна, но да не поставям на изпитание твоята дискретност и да ти пожелая щастие от все сърце. Неприятелите ти са видимо ужасно сконфузени. Още веднъж ти пожелавам щастие от сърце, скъпи Курт.
С тези думи тя му протегна ръка и се върна при майка си.
В съседната зала край полковника се бяха събрали майор фон Палм, адютантът и лейтенант фон Рафенов. Майорът заговори:
— Майне херен, след събитията от тази вечер не е възможно Съдът на честта да поддържа решението си. Всички ние ще отидем по дяволите, а вие, хер оберст, на първа линия. И то няма да е едно просто уволнение. Утре по най-бързия начин ще свикам повторно членовете. Все ще се намери някой претекст за анулиране на съдебното решение!
— Такова е и моето мнение — рече полковникът. — Сега съм убеден, че няма да пострада честта ми, ако застана срещу тоя Унгер, а естествено повече не мога да го лишавам от служба. Давам ви честната си дума, че ще направя всичко възможно да го очистя.
— Оставете тая работа на мен, хер оберст — обади се Рафенов. — Извикал съм го на дуел със саби и няма начин да ми се измъкне. Ще се бием, докато един от двама ни падне мъртъв или най-малкото стане негоден за военна служба.
— Къде и кога е срещата? — заинтересува се полковникът.
— Още не е уточнено — отговори Рафенов. — Изчаквах вашето решение, защото при всички случаи е по-добре двете дела да се решат по възможност на едно място. Не мислите ли така?
— Съгласен съм и веднага ще кажа на Платен, че приемам поканата за дуел. Кое място бихте предложил, лейтенант?
— Какво ще кажете за парка зад пивоварната при Кройцберг?
— Идеално пасва. А времето?
— Аз не мога да губя и минута, защото горя от желание да сцепя черепа на оня Унгер със сабята си. Гласувам това да стане веднага. Немного след полунощ хората ще се разотиват оттук, един час е достатъчен да уредим личните си работи. Какво ще кажете за четири часа заранта?
— За мен е удобно.
— Хубаво. Но имам една настоятелна молба, хер оберст. Вие сте баща на семейство, а аз не, пък и служебното ви положение не е като моето. Възможно е нещата да не потръгнат, както желаем и последиците при вас ще бъдат много по-тежки, отколкото при мен. Най-смирено ви моля да ми дадете приоритет.
Като се има предвид по-високия чин на полковника, той не би трябвало да се съгласява с това положение, ала като помисли за семейството си, за наказанията, които щеше да повлече след себе си дуелът и като отчете най — сетне и че може и да не се стигне до двубой, щом като Рафенов има намерение да убие противника си, отвърна:
— Вие сте почтен момък, лейтенант, и не ми се иска да отхвърлям молбата ви. Майор фон Палм, вие ще бъдете неутрален свидетел. Бранден, желаете ли да ми секундирате?
— С най-голямо удоволствие, хер оберст — отговори запитаният.
— Тогава вървете при Платен — секунданта на Унгер и му кажете, че ще чакам противника си на посоченото място. Ще нося пистолети. Ще застанем на разстояние двадесет крачки и ще стреляме, докато един от двамата падне убит или стане негоден за военна служба. За лекар ще се погрижа аз.
— В какъв интервал ще се стреля?
— По команда и едновременно.
— Вашите условия са също така тежки, както и моите — забеляза Рафенов. — Унгер няма да се измъкне жив. Веднага ще говоря с Голцен. Той е моят секундант и трябва незабавно да отиде при Платен да му съобщи нашите условия.
След известно време Голцен, адютантът и Платен се опътиха към Курт, който седеше с Розичка на един диван до стената.
— Хер лейтенант, имаме да говорим с вас — рече Платен.
— Да отидем в съседната зала! — покани Курт. — Дамата ще ме извини за минутка.
Двамата секунданти представиха условията. Когато свършиха, Курт заговори:
— Ясно разбирам, че моите противници твърдо са решили да ми отнемат живота. Лейтенант фон Рафенов е предложил за двубоя оръжие, с което е изкусен, като смята, че аз не го владея. Майне херен, аз съм се упражнявал във фехтовка със сабя още като момче, поради което не се страхувам от Рафенов, но понеже не съм скандалджия, готов съм да заявя, че ушите ми няма да останат глухи, ако майор фон Палм предприеме един опит за помирение. Една искрена молба за извинение или публично оттегляне на обидата за мен има същото значение, както едно окървавено удовлетворение.