Офицерите бяха изслушали спокойно тези думи, ала сега адютантът заяви с двусмислена усмивка:
— Хер камарад, за молба за извинение не може и дума да става, доколкото познавам двамата господа. А що се отнася до вашата готовност да се съгласите да приемете едно публично оттегляне на обидата, по-добре да не правя подобно предложение на моя доверител, току-виж го изтълкувал като липса на кураж от ваша страна.
— О, и все пак ви моля да поговорите по въпроса! А какво ще си помисли за моя кураж преди битката, ми е съвършено безразлично. Едва след изхода би могъл да си направи най-верни заключения. Ще ме намерите на мястото точно в четири часа.
Мъжете се разделиха със сдържани поклони.
Полковникът се отправи с Голцен, Рафенов и адютанта към един ъгъл и по-внимателният наблюдател би видял, че водят доста оживен разговор на някаква тема, за която изглежда трудно се споразумяваха.
В това време вратата на залата за угощения се разтвори и хората бяха поканени на трапезата. Великия херцог взе под ръка майката на Стернау и зад него се образува дълга редица от двойки, която се отправи към залата.
Ястията бяха изискани, а настоението много оживено.
След вечерята започнаха танците. Розичка се понесе в ръцете на Курт, а сетне и на Платен из залата. Тя танцува само с тях двамата и с неколцина от висшите офицери, на които дворцовият етикет повеляваше да окажат внимание на дамите, доведени от Великия херцог.
Малко след полунощ Великия херцог се оттегли, граф де Родриганда отведе своите вкъщи и техни превъзходителства сториха същото. Сред останалите, освободени от стеснението, веселието и общуването нараснаха и станаха по-непринудени.
12. Очи в очи
Лицата, които щяха да участват в дуела, не дочакаха края на забавленията, а се отправиха по домовете си да се подготвят. Курт седеше на запалена лампа в стаята си и четеше прочутите съчинения на генерал фон Клаузевиц. Утрото настъпваше и нейната светлина започна да отслабва. На вратата тихо се почука и на последвалото «Влез!», в стаята пристъпи Розичка, напълно готова за излизане.
— Добро утро, Курт! — поздрави тя и му протегна ръка. — Спа ли?
— Не — отвърна той.
— Направи ли си завещанието? — запита го шеговито. Лицето му стана много сериозно, докато отговаряше:
— Скъпа моя Розичка, един дуел дори и за най-добрите фехтувачи и най — сигурните стрелци е съмнителна работа. Дали ще владее майсторски всички оръжия, човек все пак си остава уязвим. И да се избави щастливо, мисълта, че някой е ранен или дори убит, при всички случаи е угнетителна.
— Имаш право, скъпи Курт. Но аз не се тревожа за теб. А що се отнася до твоите противници, комай само от теб зависи да отпаднат всички угризения на съвестта. Ти си чул, че желаят смъртта ти.
— Но пък аз не искам да ги убивам.
— Моля те най-настоятелно, да не отиваш дотам в снизхождението си, че сам да се подложиш на опасност. При това се говори, че Рафенов е умел фехтувач, а полковникът отличен стрелец.
— Не се безпокой! Чувствам, че превъзхождам и двамата.
— А моята панделка, скъпи Курт? Тя ще ти бъде талисман.
— Вече я нося върху сърцето си — усмихна се той. — Обмисли ли дали ще трябва да ти я връщам?
— Зависи дали ще съм доволна от поведението ти спрямо противниците — додаде тя. — Но вече е три и половина.
— Точно за този час бях поръчал на Платен да дойде на близкия ъгъл.
— Тогава трябва да вървиш! О, Курт, ако все пак те улучи някой куршум! — изплака тя тихо. В очите й блеснаха сълзи.
Той я успокои.
— Не се тревожи, Розичка! Ела, трябва да тръгвам. Тя стисна още веднъж ръката му.
— Върви с Бога, рицарю мой! — Малко след това бе изчезнала.
На края на улицата чакаше Платен, с когото вечерта Курт бе пил брудершафт, в купе с два коня. Курт се качи.
От една странична улица зад тях се зададоха други два впряга.
— Полковникът и Рафенов — извести Платен, който седеше на задната седалка и имаше как да види пасажерите на двете купета. — Те са точни, колкото нас, ала все пак ние ще имаме честта да пристигнем първи. Хайнрих, да не се оставиш ония отзад да те засенчат!
Лакеят плесна конете с камшика в знак, че е разбрал господаря си.
Скоро излязоха през Халешен Тор и се отправиха към хълма. Когато стигнаха пивоварната, имаше още десет минути до четири. Кочияшът зави по един страничен път в парка и накрая спря на открито пространство, оградено от храсталак и дървета. Слязоха.