Не след дълго пристигнаха и другите коли. Мъжете се поздравиха със сериозни, мълчаливи кимвания. Слугите бяха разставени като стражеви постове, за да осуетят евентуално прекъсване, а лекарят извади инструментите си и превързочни материали, за да има готовност.
Платен и Голцен прегледаха мястото. Сетне Голцен отиде до купето на Рафенов и извади оръжията.
Рафенов застана до една от сабите, положени от Голцен на земята, а Курт приближи към другата. Полковникът и неговият адютант побързаха да дойдат и да наблюдават от по — голяма близост боя. Майор фон Палм беше с тях. Като неутрален имаше задължението да опита да примири двете страни, поради което пристъпи към тях и запита:
— Ще позволят ли господата да кажа няколко думи?
— Аз позволявам — отвърна Курт.
— А аз не — извика Рафенов. — Бях смъртно оскърбен и всеки опит за помиряване е безполезен.
— При това положение няма какво повече да кажа. Аз бях готов да изслушам хер майора, моля да се отбележи това — заяви Курт.
— Който е готов на обяснение и отстъпки, е страхливец — декларира Рафенов, като вдигна сабята от замята. — Да я започваме!
Курт също взе оръжието си. Двубоят можеше да започне при даден от майор фон Палм знак.
Двамата противници застанаха един срещу друг — Курт спокоен и съсредоточен, другият със здраво стиснати устни и треперещи ноздри. Моментът беше сериозен.
Майорът дигна ръка в знак, че схватката може да започне.
Рафенов нападна устремно със сила, сякаш се канеше да повали слон, ала Курт с лекота отби този Херкулесов удар. Направи мълниеносно движение, влагайки толкова мощ, че сабята изхвърча от ръката на Рафенов.
Секундантите кръстосаха сабите си, за да не може Курт да атакува беззащитния в момента Рафенов. Лекарят бе отишъл да вземе сабята и я върна на притежателя й, който незабавно връхлетя върху Курт.
Двете тежки остиета блеснаха едно срещу друго, разнесе се остър звън, последван от неистов крясък. Произлизаше от устата на Рафенов. Сабята му полетя във висока дъга над полянката и всички с ужас забелязаха, че ръкохватката й все още се стиска от една отсечена ръка.
Курт отпусна оръжието си:
— Хер доктор, вижте дали някой от нас двамата не е станал негоден за военна служба! Нали такова беше условието на хер фон Рафенов.
Последният стоеше неподвижен, втренчил поглед към все още вдигнатата от удара ръка, от която бликаше обилна струя кръв. Сетне политна и неговият секундант побърза да го подкрепи. Раненият не издаваше нито звук. Остави се на доктора да го положи на тревата, оглеждайки мястото, на което би трябвало да се намира ръката му и притвори очи.
— Е, хер доктор, как стоят нещата? — запита Курт.
— Ръката е безвъзвратно загубена — отвърна онзи.
— Имам предвид, изпълнено ли е условието на дуела?
— Да, хер лейтенантът ще трябва да се раздели със службата.
— В такъв случай съм удържал думата си и мога да се оттегля.
— Аз също — рече Платен. А после добави тихо към Курт:
— Ама ти се фехтуваш като дявол! Прояви ловкост, каквато надали някой би счел за възможна. Този дуел дълго ще се коментира. И с пистолета ли си така обигран?
— Струва ми се.
— Тогава не е необходимо да се тревожа за теб. Но извинявай, трябва да погледна още веднъж Рафенов!
— Иди, разбира се.
Всички бяха заети около Рафенов. Докторът работеше със сонда и щипци край гладко ампутираната ръка, търсейки вените и мина доста време, докато овладее кръвотечението и превърже раната. Къде от ярост, къде от болки, се чуваше скърцането от зъбите на Рафенов. Сега бе отворил очи и гледаше ръцете на доктора, мятайки от време на време по някой изпълнен с ненавист поглед към Курт.
— Инвалид! — изстена. — Жалък инвалид! Хер оберст, обещавате ли ми да го пречукате?
— Обещавам! — отвърна запитаният, потресен от вида на ранения. — Отхвърлям всякакъв опит за помирение.
— Добре, това отново ми дава сили. Докторе, трябва да наблюдавам боя, не възразявайте!
Лекарят се поколеба.
— При раняване като вашето, всяко вълнение е вредно, но все пак ще ви позволя да останете. Хер фон Голцен може да ви подкрепя. Макар че би трябвало да се отправите с купето незабавно за вкъщи.
— Тъкмо това би причинило най-голямо вълнение и би довело смъртта ми. Не, аз трябва да видя как пада този човек. Сетне по-леко ще понасям липсата на ръката си и факта, че съм инвалид. Не се занимавайте повече с мен, ами почвайте веднага!