От предното помещение лакеят чу дамата да говори дълго и без да прекъсва, изглежда нещо разказваше. Последва оживен диалог, а когато фройлайн излезе от приемната, лицето й радостно сияеше от добития успех. А Негово превъзходителство издаде заповед лейтенант Платен от гвардейските хусари незабавно да се яви на доклад.
При завръщането си вкъщи, Розичка завари близките си вече събрани. Бяха се учудили, че е излязла с карета, а като спомена, че идва от министъра на войната я засипаха с куп въпроси и ще не ще, трябваше да разкаже всичко.
Междувременно Платен с немалък страх узна, че трябва да отиде при министъра на войната. Намираше се в казармения двор и с възможно най-голяма бързина се отправи към къщи да сложи парадната униформа. Беше убеден, че нещата касаят изключително дуела. Но откъде би могъл министърът да почерпи сведения?
Когато влезе в чакалнята, лакеят изглежда вече го очакваше, понеже запита:
— Хер лейтенант фон Платен?
— Да.
— Екселенц е още зает. Влезте засега тук!
Той го поведе покрай няколко врати до една друга и отвори. Платен едва не отскочи стъписай, тъй като видя пред себе си малка, богато обзаведена дамска стая, в която седеше…фрау министершата с книга в ръка. При неговата поява тя се надигна леко и му кимна благосклонно:
— Но елате по-близо, хер фон Платен! Моят съпруг има да уреди още някои дребни неща, ето защо наредих да ви въведат при мен, за да ме осведомите междувременно за интересните събития, чийто свидетел сте бил, както разбрахме.
Той се настани и зачака с любопитство какво ще стане по-нататък. Една врата, водеща към съседната стая, беше леко открехната и през пролуката падаше сянка, която можеше да произхожда само от човек. Тази констатация напълно изясни положението на лейтенанта. Министърът е уведомен за дуела, има си причина да не се запознава с нещата първо по служебен път и докато Платен разказва на госпожата, министърът ще слуша от съседната стая всяка негова дума и ще вземе ответни решения. Че бяха извикали тъкмо него, секундгштът на Курт, можеше само да се предутажда, че имат особени съображения.
— Говори се, че познавате лейтенант Унгер от гвардейските хусари? — поде високата особа.
— Имам честта да съм негов приятел — отговори Платен.
— В такъв случай ще бъда и добре осведомена. Запознайте ме без заобикалки с нещата! Този лейтенант бил ли се е тази заран?
— Действително. Нямам заръка да отричам факта.
— С кого?
— С полковника и лейтенант Рафенов от неговия ескадрон.
— А изхода от тези двубои?
— Унгер отсече дясната ръка на Рафенов и раздроби десницата на полковника. По този начин двамата станаха неспособни за по-нататъшна служба.
— Боже мой, какво нещастие! Разкажете!
Платен информира за официалния заговор, възникнал срещу Курт още преди постъпването му в полка, за приема при началниците, действали по буквално възмутителен начин и за доблестното, сдържано поведение на оскърбения. Той описа истината, и то като приятел, така че върху Унгер не можеше да падне и сянка укор. И когато свърши, събеседницата му възкликна с тон на най-живо съчувствие:
— Благодаря ви, хер лейтенант. Вашият приятел всъщност е отличен човек! От това, което чух от вас, той има данни за едно блестящо бъдеще. Но какво възнамерява да прави, за да избегне последиците от тези нещастни дуели?
— Да избегне? — попита Платен. — Екселенц, Унгер не е мъж, който би избегнал последиците на дадено събитие, за което впрочем не носи ни най-малка вина. Убеден съм, че ще се представи пред съответната инстанция.
— Изглежда му отдавате пълно доверие.
— Екселенц, има хора, които извоюват доверието си с щурм. Унгер принадлежи към тях.
— И все пак цялата тая работа си остава безкрайно тягостна. Човек не говори с удоволствие за подобни неща и аз най-настоятелно ще ви помоля да не споменавате, че тя е била предметът на нашия разговор.
Сега той забеляза, че въпросната сянка е изчезнала и с нея, разбира се, и министърът. Дамата се поклони с любезна усмивка и той се сбогува с дълбок поклон. Едва бе затворил вратата и лакеят го помоли да влезе в стаята на Негово превъзходителство, който вече може да го приеме.
Той пристъпи в работния кабинет на министъра и го завари привидно задълбочен в лежащата пред него папка. При появата на лейтенанта я затвори, надигна се и му кимна с блага усмивка. Сетне огледа изпитателно младия човек и подхвана приятелски:
— Повиках ви, за да ви възложа една необикновена задача, хер фон Платен. И след няколко мига, сякаш търсеше думи, продължи: — Чух, че тази заран е бил предприет малък ловен излет, в който сте участвал и вие, лейтенант?