Платен тутакси схвана намерението му. Министърът искаше дуелът да се възприеме като ловна партия, при която по пякаква случайност са били ранени двама офицери. Ето защо отвърна с утвърдителен поклон:
— Тъй вярно, екселенц!
— За съжаление чух — продължи министърът, — че начинанието не е приключило благополучно. Двама от въпросните господа като че не са взели предвид, че с опасни оръжия човек винаги трябва да е предпазлив и са се наранили?
— За жалост, така е, екселенц. Наистина не с опасност за живота, но нещастието е такова, че според лекаря последицата е негодност за военна служба.
— Това е много печално. Но бих казал, че вината си е изцяло на тези двама господа. Новината сигурно вече се разнесе?
— Убеден съм в противното, екселенц.
— В такъв случай желая всичко това да остане в най-дълбока тайна. Отправете се незабавно при въпросните господа и ясно им дайте да го разберат. Двамата ранени надали ще имат желание да напускат стаите си, но пък никой и не бива да ги вижда в това състояние, поради което им запретявам чрез вас да не приемат никакви посетители. Нека господата се държат така, сякаш се намират под домашен арест. Аз имам един разговор с Негово Величество и ще вмъкна в доклада случая. Точно в единадесет часа ще ми докладвате още веднъж!
Едно леко движение на ръката подсказа на лейтенанта, че е свободен. Той се упъти най-напред при полковника, твърдо решен, нито с него, нито с Рафенов да води милозливи разговори.
Намери полковника да лежи в леглото, обкръжен от домашните си. Домакинята пристъпи към него с почервеняло от гняв лице и викна:
— А-а, лейтенант Платен, искам да ви кажа…
— Моля, уважаема фрау — прекъсна я бързо, — така кратко лейтенант Платен съм наричан само от моите камарад, и то единствено от тези, чиято дружба им позволява да употребяват това иначе невъзприето съкращение.
Тя се стъписа, но после продължи с още по-висок тон:
— Е добре, многоуважаеми хер лейтенант фон Платен, искам да ви кажа, че начинът, по който е подреден моят съпруг, е направо гадост!
Платен очакваше, че полковникът ще я среже за тая злостна нападка, ала тъй като това не стана, отвърна:
— Ако може да става дума за гадост, то тя е извършена най-малко срещу хер оберст. Аз ще пренебрегна този силен израз, понеже сте дама, а и като съпруга не сте в състояние да съдите безпристрастно.
— О-о, много добре ще я отсъдя аз тая работа. Още в предобеда ще отида при генерала и ще изискам да подири сметка на оня, дето е осакатил така началника си.
— В състояние съм да ви спестя тая стъпка, тъй като идвам по заповед на Негово превъзходителство министъра на войната.
— Ах! — възкликна тя уплашено. Раненият надигна изненадано глава.
— От екселенц? — запита. — Какво ще ми предадете?
— Нареждането никой да не говори повече по нашия въпрос. Не бива да напускате стаята и да приемате посетители.
— Я гледай, да не би да съм арестант?
— Точно това имаше предвид екселенц. Подтикнат от необикновеното си благоразположение към моя приятел Унгер, министърът приема, че сте се наранил случайно при някакъв ловен излет. При това положение се очаква да предпочетете влиянието на вашия презрян противник пред наказанието със затвор. Довиждане, хер оберст!
Той се поклони много официално и излезе, без да го е грижа за впечатлението, което бе направил с думите си.
Рафенов, при когото сега отиде, посрещна словата му с гневно мълчание. След като осведоми и двамата секунданти, неутралния свидетел и лекаря, Платен се отправи към Унгер. Тъй като той още спеше, беше приет от дон Мануел, който нареди да събудят лейтенанта. Курт остана смаян, като научи, че министърът вече е осведомен за събитията. Когато и Платен увери, че и той не може да си изясни това обстоятелство, графът разказа какво е узнал от Розичка. Той помоли Платен да остане за закуска, ала лейтенантът се извини, че го зове службата. Все пак обеща да се върне веднага, щом го освободи министърът. Сбогува се, а другите двама се запътиха към приемната, където се намираха обитателите на вилата.
Курт обхвана ръцете на Розичка и каза с благодарствена усмивка:
— Ти вече си поработила доста активно за мен! Но знаеш ли, Розичка, че прекалено много си позволяваш?
Тя се засмя дяволито и отвърна:
— Та нали трябваше да действам, след като ти предпочете да спиш. А дали съм си позволила много, не е толкова сигурно.
Решението на министъра май доказва тъкмо обратното.
Междувременно Платен се посвети на служебните си задължения и замина при министъра, където нареди да съобщят за него. Този го посрещна с подчертано внимание. Беше застанал до една маса, на която се виждаха няколко запечатани писма.