— Има гостенки — рече си той.
Разговорите ставаха по-живи, възклицания някакви, после — фъфлене и шумолене, каквото издават платове на женски дрехи, рокли и тем подобни.
— А, модистката е тука — продума си Димитър, като позна нейния глас, — последният парижки журнал пак е дал работа на Божанка. Някои нови парцалчета и флинтифлюшки… Тя нищо не ми е обадила.
И той продължи четенето на вестника.
— Ах, шик! — извика възторжено модистката в другата стая — …Шик, шик, госпожа!
— Как, харесвате ли? — питаше Божанка.
— Чудесно! Прекрасно! Какъв ефект! Вие сте белолика, госпожа, и черноока. И тоя цвят ви иде великолепно. Аз ви препоръчвам повече тоя цвят… Ха, тъй дръжте воала… Тие фалбала… не може повече, фасон — разкошна работа… Вие, госпожа, правите царски ефект. Шик! Шик!
— Прекрасно, благодаря ви… Премерихме… Сега да ги прибера и махна, че ще дойде Димитраки. Помогнете ми, моля ви, да се съблеча.
— А, тайно от мене! Сюрприз готви! — каза си Димитър. — Някоя нова модна фантазия, с която иска да ме зачуди ненадейно… Слободно дете. Чакай да й отнема това удоволствие, да я стресна… Тя не е усетила кога съм се завърнал.
И Кочо стана, отиде полека, отвори внезапно вратата на Божанкината стая. Той остана вкаменен на прага.
Никога не се надяваше да види това, което видя.
Божанка, пред огледалото, стоеше в жалейни дрехи!
Цяла в черно. Дълъг воал от чер креп се спущаше на широки гънки през лицето й, от челото до земята; друг подобен падаше отзад, чер креп завиваше черната й шапка с черни цветя и главата й; дълга черна рокля с крепови гарнитури, черни ръкавици, черни ботини, черно всичко!
Ако да не беше познал жена си в тая зловеща черна фигура, би я зел за привидение на Хофмана, което ходи из гробищата ноще.
Като видя мъжа си, Божанка най-напред направи движение да побегне, па остана вдървена на мястото си, с очи наведени към земята.
Модистката тихичко изклинчи.
Подир малко из двора се издигна един голям стълб дим.
Там изгаряше „траурът“.
Той беше поръчан от Божанка още в деня, когато получи лъжливото известие за мъжовата си смърт. При страшните душевни сътресения от нещастието, тя беше имала — нежната съпруга — тая предвидливост и това мъжество!
Донесен днес от модистката и, за щастие, безполезен вече, Божанка не можа да противостои на великодушното изкушение да си примери „траура“ и да се полюбува в огледалото на себе си…