Катрин се върна на стола до леглото на Мишел. „Защо Чарлз не се обади?“ — отчаяна се питаше тя. На няколко пъти през деня бе вземала решение да му позвъни в института, но всеки път, след като вземеше слушалката, променяше решението си.
Джина в никакъв случай не й беше от полза. Вместо да я успокоява и да проявява разбиране, тя се беше възползвала от кризата като една нова възможност да изнася лекции на Катрин за това, колко е ужасно да се омъжи за мъж, с тринадесет години по-възрастен от нея с три деца. Тя каза на Катрин, че е трябвало да очаква подобен проблем, защото въпреки че Катрин великодушно беше осиновила децата, Чарлз явно продължаваше да ги счита само за свои.
Мишел внезапно отвори очи и лицето й се разкриви от болка.
— Какво има? — Катрин разтревожена се наведе над нея.
Мишел не отговори. Главата й безсилно се отпусна на другата страна и крехкото й тяло се сгърчи от болка.
Без нито миг колебание Катрин излезе в коридора и извика сестра. Сестрата хвърли само един поглед към свитото в конвулсии телце и поиска по телефона връзка с д-р Кайцман.
Катрин стоеше до леглото, безсилно кършеше ръце и се молеше да има нещо, с което би могла да помогне. Да стои така до страдащото дете беше мъчение. Без ясна представа защо точно го прави, Катрин изтича до банята и намокри края на една хавлия. Върна се до леглото на Мишел и започна да попива с нея челото й. Дали това помагаше с нещо на детето, Катрин не знаеше, но поне изпитваше удовлетворението, че върши нещо.
Д-р Кайцман трябва да беше наблизо, защото пристигна само след няколко минути. Със сръчни движения той прегледа детето. От равномерния бипкащ сигнал на кардиалния монитор му беше ясно, че пулсирането на сърцето й не е ускорено. Дишането й не беше затруднено; гърдите й бяха чисти. Поставяйки края на стетоскопа на стомаха на Мишел, д-р Кайцман се заслуша. Чу фанфарен хор от скърцане, писукане и дрънчене. Махна стетоскопа, сложи ръка на стомаха й и внимателно почука. Когато се изправи, прошепна нещо на сестрата и тя бързо излезе.
— Функционални вътрешни спазми — обясни д-р Кайцман на Катрин, с облекчение. — Трябва да има натрупани газове. Наредих да й направят инжекция, която ще я успокои веднага.
Дишайки тежко през устата, Катрин кимна. Отпусна се безсилна в стола.
Д-р Кайцман забеляза измъчения вид на жената и затормозения й поглед. Сложи ръка на рамото й.
— Катрин, да излезем вън за момент.
Поглеждайки към Мишел, която като по чудо беше заспала след прегледа на д-р Кайцман, Катрин мълчаливо последва онколога в коридора. Той я отведе във вече познатата стая на сестрите.
— Катрин, загрижен съм за вас. Вие също сте подложена на голямо напрежение.
Катрин кимна. Страхуваше се да говори, за да не би чувствата й да избликнат на повърхността и да я залеят.
— Чарлз обаждал ли се е?
Катрин поклати глава. Изправи се и пое дълбоко въздух.
— Съжалявам, че се наложи всичко да стане така, но вие постъпихте правилно.
Катрин не беше убедена, но замълча.
— За нещастие, още не сме приключили. Не е нужно да ви го казвам, защото е болезнено очевидно, че Мишел не се оправя. Дотук, лекарствата, които й даваме, не са въздействали на левкемичните клетки и няма никакви изгледи за ремисия. Тя боледува от най-агресивния случай на миелобластична левкемия, който аз някога съм виждал, но ние няма да се предаваме. Всъщност днес ще прибавим ново лекарство, което аз и няколко други онколози получихме право да използваме на експериментална основа. Показва обнадеждаващи резултати. Между впрочем, искам да ви попитам дали двамата братя на Мишел могат да дойдат на изследване утре, за да видим дали някой от тях съвпада с биологичните характеристики на Мишел. Мисля, че ще се наложи да облъчим Мишел и да й направим трансплантация на костен мозък.
— Мисля, че да — успя да каже Катрин. — Ще опитам.
— Добре — каза д-р Кайцман, изучавайки лицето на Катрин.
Тя почувства погледа му и се извърна.
— Доста ви е насинено окото — каза със симпатия д-р Кайцман.
— Чарлз нямаше такова намерение. Беше случайно — бързо каза Катрин.
— Чарлз ми се обади снощи — каза д-р Кайцман.
— Така ли? Откъде?
— Направо оттук, от болницата.
— Какво каза?