Страхувайки се да не безпокои сестрата, заета с важни задачи, Катрин колебливо я повика. Сестрата се завъртя на стола си с изпълнено с очакване лице.
— На телефона нямаше никой — обясни Катрин.
— Странно — каза сестрата. — Този, който ви търсеше, каза, че е спешно.
— Мъж ли беше или жена? — попита Катрин.
— Мъж — отговори сестрата.
Катрин се запита дали не е бил Чарлз. Може би е отишъл в дома на Джина.
— Мога ли да проведа един градски разговор от този телефон — попита Катрин.
— Обикновено не разрешаваме — каза сестрата, — но ако не се бавите… Наберете първо деветка.
Катрин бързо се върна при телефона и позвъни на майка си. Когато Джина се обади, Катрин веднага си отдъхна. Гласът на майка й звучеше нормално.
— Какво вечеря? — попита Джина.
— Не съм гладна — каза Катрин.
— Трябва да ядеш! — нареди Джина, като че ли консумирането на храна разрешаваше всички проблеми.
— Чарлз обаждал ли се е? — попита Катрин, без да обръща внимание на майка си.
— Нито дума. И това ми било баща! — Джина неодобрително цъкна с език.
— А как е Чък?
— Тук е. Искаш ли да говориш с него?
Катрин се поколеба дали да не поговори с него за необходимостта да се трансплантира костен мозък на Мишел, но си спомни предишната му реакция по въпроса и реши да изчака и да го направи, когато се видят.
— Не, скоро ще се върна. Ще проверя дали Мишел спи добре и ще се върна вкъщи.
— Ще ти оставя спагети — каза Джина.
Катрин затвори телефона убедена по интуиция, че мистериозният мъж, който я е търсил, е бил Чарлз. И защо не е дочакал да я извикат? Минавайки край сестрата, Катрин й благодари за позволението за телефона. Тръгна бързо, мина покрай частично отворени врати на други стаи, от които се разнасяше острата миризма на медикаменти и понякога се чуваше плач на деца.
Когато стигна до стаята на Мишел, Катрин видя, че е оставила вратата напълно отворена. Влезе вътре, молейки се светлината от коридора да не е обезпокоила Мишел. Тихо затвори вратата след себе си почти докрай и внимателно се приближи до стола си в плътната тъмнина. Готвеше се да седне, когато разбра, че леглото е празно. Изплашена да не стъпи върху Мишел, в случай че е паднала на пода, Катрин бързо се наведе и заопипва около леглото. Тънкият лъч светлина, процеждащ се през процепа на вратата, блестеше върху лъснатия линолеум и Катрин веднага разбра, че Мишел не е там. Вече в паника отиде до банята и светна лампата. Мишел я нямаше и тук. Връщайки се в стаята, Катрин включи и централното осветление. Мишел не беше в стаята!
Катрин излезе от стаята и затича по дългия коридор, пристигна задъхана отново до бюрото на сестрите.
— Сестра! Дъщеря ми не е в стаята си! Изчезнала е!
Дежурната вдигна поглед от документите, с които се занимаваше, после погледна табелката с името на Катрин.
— Вие сте Мартел?
— Да! Да! И тя спеше, когато аз дойдох тук, за да говоря по телефона.
— Според доклада от дневната смяна тя е била много болна? — запита сестрата.
— Точно това е проблемът — каза Катрин. — Тя може да се нарани.
Като че ли се съмняваше в думите на Катрин, сестрата настоя да се върнат в стаята на Мишел. Огледа стаята и после провери банята.
— Права сте, няма я тук.
Катрин се въздържа от остри коментари. Сестрата поиска връзка с охраната и съобщи, че от „Андерсън 6“ е изчезнало дванадесетгодишно момиче. Задейства и цялата система от мигащи лампички, с която събра цялата смяна от санитарки на етажа. Каза им за явното изчезване на Мишел и ги изпрати обратно да претърсят и другите стаи.
— Мартел — каза дежурната, след като санитарките излязоха. — Това име ми говори нещо. Как се казваше детето, което спешно откараха за рентгенология?
Катрин се смути. За момент си помисли, че въпросът е отправен към нея.
— Сигурно е още в рентгенологията — каза сестрата, взе телефона и набра номера. Трябваше да изчака да иззвъни около двадесет пъти, преди да й се обадят.
— Вие правите спешна рентгенова снимка на една пациентка от „Андерсън 6“ — каза дежурната сестра. — Как се казва детето?
— Аз не съм правил никакви спешни снимки — каза лаборантът. — Трябва да е бил Джордж. Той е горе, в операционната, прави снимка на гръден кош. Ще се върне след минута и ще му кажа да ви се обади. — Лаборантът затвори телефона, преди дежурната сестра да успее да отговори.