Джина се оживи и донесе чаша и чинийка за Катрин.
— По-добре да събудя Чък — каза Катрин и тръгна към коридора.
— Той вече стана, закуси и тръгна — гордо каза Джина. — Обича бисквити колкото теб. Каза, че има часове в девет.
Катрин се върна и седна на масата, докато майка й наливаше кафето. Чувстваше се безполезна. Толкова много се беше старала да бъде добра съпруга и майка, а сега като че ли беше объркала всичко. Да закара осиновения си син на училище едва ли можеше да е критерий за добра или лоша майка, но все пак фактът, че не го е направила, й изглеждаше показателен за цялото й некомпетентно поведение. Потискайки чувствата си, тя поднесе чашата кафе към устните си, без да мисли дали е горещо. Когато отпи първата глътка, кафето опари устните й, тя се отдръпна рязко от чашата и разля малко на ръката си. Изгорена, пусна чашката. Тя падна на масата и се счупи заедно с чинийката. В същия момент Катрин избухна в сълзи.
Джина бързо оправи пораженията и не спря да убеждава дъщеря си, че не бива да плаче, защото на Джина съвсем не й пукаше за някаква си стара чаша, която е купила като красив сувенир във Венеция при единственото си пътуване до този красив град, който тя обича повече от всяко друго място по света.
Катрин се овладя. Знаеше, че венецианската чаша беше едно от съкровищата на майка й и й беше неприятно, че я счупи, обаче прекомерната реакция на Джина все пак й помогна да успокои собствените си чувства.
— Мисля, че ще отида до Шафсбъри — каза Катрин накрая. — Ще взема още малко дрехи на Чък и ще видя как е Жан Пол.
— Чък има всичко, което му трябва — каза Джина. — Парите, които ще изхарчиш, за да отидеш с кола дотам, ще ти стигнат, за да му купиш цял комплект нови дрехи от магазина на Филейн в подлеза.
— Вярно — призна Катрин. — Предполагам, че просто искам да съм около телефона, в случай че Чарлз се обади.
— Ако се обади и не му отговори никой, ще позвъни тук — каза Джина. — В крайна сметка той не е глупав. Къде мислиш, че е отишъл с Мишел?
— Не зная — каза Катрин. — Миналата нощ полицаите говореха за Мексико. Явно много хора, които търсят нетрадиционни лечения за рака, ходят в Мексико. Но Чарлз не би отишъл там. Поне дотолкова съм сигурна.
— Неприятно ми е да повтарям, че ти казах това — каза Джина, — но те предупредих да не се жениш за по-възрастен мъж с три деца. Винаги води до неприятности. Винаги!
Катрин сдържа гнева си, който само майка й беше в състояние да предизвика. В този момент иззвъня телефонът.
Джина отговори, а Катрин спря да диша.
— За теб е — каза Джина. — Някакъв детектив. Патрик О’Съливан.
Очаквайки най-лошото, Катрин пое слушалката. Патрик О’Съливан бързо я успокои, като й каза, че няма нова информация за Чарлз и Мишел. Обаче допълни, че има интересно продължение на случая и попита дали Катрин би пожелала да се срещне с него в института Уайнбъргър. Тя веднага се съгласи.
След петнадесет минути Катрин беше готова за излизане. Каза на Джина, че след като се отбие в Уайнбъргър, ще се върне в Хемпшир. Джина се опита да протестира, но Катрин беше настоятелна и каза, че има нужда да остане за малко сама. Каза й също, че ще се върне в Бостън навреме, за да вечерят заедно с нея и Чък.
Пътуването през Бостън и надолу по „Мемориал драйв“ мина спокойно. Спирането на колата й в паркинга на Уайнбъргър я накара да си спомни за онова лято преди две години, когато срещна Чарлз за първи път. Наистина ли се случи само преди две години? До входа бяха спрени две полицейски коли и когато Катрин минаваше покрай тях, чу познатия шум от радиоуредбите им. Две полицейски коли не бяха благоприятен знак, но Катрин не си позволи разсъждения по въпроса. Отвориха й вратата, когато приближи, и тя се отправи към лабораторията на Чарлз.
Вратата беше разтворена и Катрин влезе. Първото, което забеляза, беше, че лабораторията вече беше опразнена. Тя беше идвала тук няколко пъти преди, така че знаеше какво ще види вътре. Сега всички машини, които й бяха изглеждали като взети от научнофантастични филми, бяха изчезнали. Работните плотове бяха оголени като в банкрутирал магазин.
Имаше шест души в стаята. Елън, която Катрин позна, беше заета с двама униформени полицаи, усърдно попълващи полицейски доклад. Бавното и прилежно водене на записки я върна към спомена от предишната нощ. Д-р Ибанез и д-р Морисън стояха близо до бюрото на Чарлз и разговаряха с луничав мъж в синьо спортно сако. Мъжът видя Катрин да влиза и незабавно се приближи към нея.