— Трябва да е много тежък този период за вас — каза д-р Ибанез на Катрин.
— Не можете да си представите — призна Катрин.
— Ако можем да помогнем по някакъв начин — каза д-р Морисън.
Катрин се опита да се усмихне.
Патрик О’Съливан се върна.
— Е, открихме колата му. Оставил я е на един паркинг на „Харвард скуеър“.
Докато Катрин караше по Шосе 301, се чувстваше все по-нещастна. Тази нейна реакция я изненада, защото една от причините, поради които искаше да си отиде вкъщи, освен тази да е до телефона, ако Чарлз се обади, беше да повдигне духа си. Тя оценяваше усилията на майка си да й помогне, но освен това и ненавиждаше неодобрителните й коментари за Чарлз и покровителствената й позиция. Тъй като самата тя беше изоставена някога, Джина проявяваше малък респект към мъжете изобщо, особено към нерелигиозни мъже като Чарлз. Тя никога не одобри напълно женитбата на Катрин и ясно беше подсказала чувствата си на Катрин.
Така че Катрин с нетърпение бързаше да се върне в собствения си дом, въпреки че съзнаваше, че той вече няма да бъде щастливото убежище, което познаваше. Когато навлезе в тяхната собственост, Катрин отпусна педала на газта и натисна спирачките. Първото нещо, което видя, бе пощенската кутия. Беше съборена и смачкана. Продължи нагоре по алеята, движейки се между две редици дървета, които през лятото хвърляха приятна сянка. През голите сега клони Катрин можеше да види къщата, съвсем бяла на фона на тъмната сянка от вечнозелените храсти зад стопанските постройки.
Спря колата срещу задната веранда и изключи двигателя. Погледна към къщата и си помисли колко жесток може да бъде животът. Като че ли един отделен епизод задействаше цяла верижна реакция, подобно на блокчетата от домино, изправяни едно срещу друго и всяко следващо неизменно увличащо след себе си другото. Докато излизаше от колата, Катрин забеляза, че вратата на къщичката за игра се блъскаше от вятъра и непрекъснато се удряше в разпиляния чакъл отвън. Поглеждайки по-внимателно, тя видя, че всички стъкла на покритите с дантелени перденца прозорци бяха начупени. Извади ключа си, мина през снега до задната врата, завъртя го в ключалката и влезе в кухнята.
Катрин изпищя. Нещо внезапно се раздвижи, една фигура изскочи иззад вратата и се хвърли към нея.
В следващия момент беше притисната към стената на кухнята. Вратата се затвори с такъв трясък, който накара цялата стара дограма на къщата да потрепери.
Писъкът на Катрин замря и застина в гърлото й. Беше Чарлз! Безмълвна, тя проследи с поглед как той се втурна към прозорците и огледа навън. В дясната си ръка стискаше старата дванадесеткалиброва ловджийска пушка. Катрин забеляза, че прозорците бяха грубо заковани с дъски и той трябваше да се взира между пролуките.
Преди да успее да се овладее изцяло, Чарлз стисна ръката й и бързо я изведе от кухнята, препъвайки се по късия коридор, и я избута във всекидневната. После я пусна и отново изтича към прозорците, оглеждайки пространството навън.
Катрин се беше вцепенила от изненада и страх. Когато най-после се обърна към нея, видя, че е напълно изтощена.
— Сама ли си? — остро попита той.
— Да — каза Катрин, прекалено изплашена, за да каже нещо повече.
— Слаба богу! — каза Чарлз. Напрегнатото му лице видимо се отпусна.
— Какво правиш тук? — попита Катрин.
— Това е моят дом — каза Чарлз, пое дълбоко въздух и го изпусна през присвитите си устни.
— Не разбирам — каза Катрин. — Мислех, че си взел Мишел и си избягал. Тук ще те открият!
Едва сега Катрин измести поглед от Чарлз. Забеляза, че всекидневната беше изцяло променена. Блестящите, високо прецизни инструменти от Уайнбъргър бяха подредени около стените. В средата на стаята, в подготвено набързо болнично легло спеше Мишел.
— Мишел — извика Катрин, изтича и хвана детето за ръката.
Чарлз се приближи към нея.
Мишел отвори очи и за миг в тях пробяга искрица, знак, че я познава, после клепките се отпуснаха.
Катрин се обърна към Чарлз.
— Чарлз, какво, за бога, правиш?
— Ще ти разкажа след малко — каза Чарлз, намествайки системата за венозно преливане, включена в ръката на Мишел. Хвана Катрин под ръка и я подкани да го последва обратно в кухнята. — Кафе? — попита той.
Катрин поклати глава, без да откъсва очи от него, докато той наливаше една чаша за себе си. После седна срещу нея.