— Защо — попита потресена Катрин.
— Наех един млад и деен адвокат, който изглежда успешно е причинил известни неудобства на „Рисайкъл“. И те сега сигурно си мислят, че по този начин ще ме сплашат и ще ме накарат да се откажа.
— Боже мой! — възкликна Катрин, започнала вече да схваща действителните размери на изолацията на Чарлз.
— Къде са момчетата? — попита Чарлз.
— Чък е при майка ми. Жан Пол е в Шафсбъри, у дома на свой приятел.
— Добре — каза Чарлз. — Защото тук може да стане опасно.
Съпруг и съпруга, и двамата на ръба на моралните си сили, сплетоха погледи. Заля ги вълна от силни чувства. Те се изправиха и се притиснаха в прегръдка, плътна и отчаяна, сякаш се бояха, че нещо може да ги раздели. И двамата знаеха, че проблемите още не бяха решени, но взаимното потвърждаване на чувствата им им даде нови сили.
— Моля те, вярвай ми и ме обичай — каза Чарлз.
— Обичам те — каза Катрин и усети сълзи в очите си. — Това никога не е било проблем. Проблемът беше просто Мишел.
— Тогава повярвай ми, че правя всичко само в името на най-доброто за нея — каза Чарлз. — Ти знаеш колко много я обичам.
Катрин се отдръпна, за да срещне погледа му.
— Всички мислят, че съм изпаднал в нервна криза.
— А аз не знаех какво да мисля, особено когато ти продължи да се занимаваш с „Рисайкъл“, а истинският проблем беше лечението на Мишел.
— „Рисайкъл“ беше само една възможност да мога действително да върша нещо. Най-ужасното при болестта на Мишел беше това, че не можех да направя нищо, точно както се случи с Елизабет. В онова време всичко, което можех да правя, беше да я гледам как умира и сега изглеждаше, че като че ли с Мишел ще се повтори същото. Трябваше ми нещо, към което да насоча силите си, а „Рисайкъл“ ми даде тази възможност. Обаче гневът ми за това, което те правят, е достатъчно истински, както и решението ми да ги заставя да спрат. Но очевидно основният ми интерес е състоянието на Мишел, иначе не бих се намирал тук.
Катрин изпита усещането, че е била освободена от огромен товар. Сега беше сигурна, че Чарлз никога не е изгубвал връзка с действителността.
— А какво е състоянието на Мишел? — попита Катрин.
— Не е добро — призна Чарлз. — Тя е едно много болно дете. Учудващо е, колко настъпателна е болестта й. Дадох й морфин, защото имаше ужасни болки в стомаха. — Чарлз отново прегърна Катрин и извърна лице.
Останаха така още пет минути. Не размениха думи, но разбирателството беше пълно. Накрая Чарлз се отдръпна. Когато се обърна, Катрин видя, че очите му бяха зачервени, а изражението сериозно.
— Радвам се, че имахме възможност да поговорим — каза Чарлз. — Но не мисля, че ти трябва да оставаш тук. Без съмнение ще има неприятности. Не е за това, че не искам да си с мен; всъщност, егоистично, бих желал да останеш. Но зная, че би било по-добре, ако вземеш Жан Пол и се върнете при майка ти. — Чарлз кимна с глава като че ли се опитваше да убеди сам себе си.
— Искам да си егоист — каза Катрин. Завладя я ново чувство на увереност, че е способна да бъде съпруга. — Мястото ми е тук. Жан Пол и Чък ще се справят.
— Но, Катрин…
— Без „но“ — каза Катрин. — Оставам тук и ще помагам.
Чарлз загледа лицето на жена си. Изглеждаше решително.
— И ако си въобразяваш — продължи тя с жар, която Чарлз никога не беше виждал, — че можеш да се отървеш от мен сега, след като ме убеди, че това, което вършиш, е правилно, значи наистина си луд. Ще трябва да ме изхвърлиш със сила!
— Добре, добре — каза с усмивка Чарлз. — Няма да те изхвърля. Но сигурно ни очаква тежък период.
— Което е колкото твоя отговорност, толкова и моя — каза убедително Катрин. — Това е семеен проблем и аз съм част от това семейство. Ние и двамата приехме това, когато решихме да се оженим. Не съм тук, за да споделям само щастието.
Чарлз изпита смесица от чувства, но на първо място гордост. Виновен беше, че не беше отдавал на Катрин дължимото. Тя беше права; когато беше възможно, Чарлз се бе стремил да я предпазва от негативните аспекти в живота им, а това не беше правилно. Трябваше да бъде по-открит, да се доверява повече. Катрин беше негова съпруга, а не негово дете.
— Ако искаш да останеш, моля те, остани — каза той.
— Искам да остана — просто каза Катрин.
Чарлз нежно я целуна по устните. После се отдръпна, за да я погледне с възхищение.