— И наистина можеш да ми помогнеш — каза той, поглеждайки часовника си. — Почти е време да си инжектирам втора доза с антигена на Мишел. Ще ти обясня с какво можеш да помогнеш, след като се подготвя. Да?
Катрин кимна и остави Чарлз да стисне ръката й, преди да се върне във всекидневната.
Катрин се почувства леко замаяна и се облегна на един от кухненските столове. Всичко, което се беше случило през последните няколко дни, беше неочаквано. Нито за миг не беше си помислила, че Чарлз може да заведе Мишел обратно в дома им. Запита се дали имаше някакъв начин да анулира съдебната процедура за определяне на настойничеството и така да елиминира една от причините, поради които Чарлз беше издирван от полицията.
Вдигна телефона и набра номера на майка си. Докато чакаше връзката, размисли, че ако кажеше на майка си, че Чарлз е тук, то непременно би довело до спорове, затова реши да не й казва нищо.
Джина отговори на второто позвъняване. Катрин съумя да поддържа разговора леко, без да споменава посещението си в Уайнбъргър или факта, че Чарлз е заподозрян в извършване на крупна кражба. Когато настъпи пауза, прочисти гърлото си и каза:
— В случай че нямаш нищо против да приготвиш някаква вечеря за Чък и сутринта да го изпратиш на училище, аз мисля, че ще прекарам нощта тук. Искам да съм наоколо, ако Чарлз се обади.
— Скъпа, не смятам, че трябва да седиш там и да чакаш този мъж. Казвам ти, че ще се обади тук, ако у вас няма никой. Освен това запланувала съм специална вечеря. Опитай се да познаеш какво готвя.
Катрин тихо въздъхна. Никога не преставаше да я удивлява вярата на майка й, че една добра вечеря може да оправи всичко.
— Майко, не искам да се досещам какво готвиш за вечеря. Искам да остана тук тази нощ, в собствения си дом.
Катрин знаеше, че е наранила чувствата на майка си, но при дадената ситуация не мислеше, че има голям избор. Възможно по най-бързия начин, но така, че да не бъде груба, Катрин затвори телефона.
Тъй като стана въпрос за храна, Катрин провери хладилника. Като се изключат намалелите запаси от прясно мляко и яйца, другите продукти изглеждаха в достатъчни количества, особено и със запасите от консерви в мазата. Затваряйки хладилника, Катрин се огледа из барикадираната си кухня, недоумяваща, че е затворник в собствения си дом.
Замисли се над метода, по който Чарлз щеше да лекува Мишел. Признаваше, че не са й ясни всички подробности, но й изглеждаше добър. В същото време признаваше и факта, че ако сега беше с д-р Кайцман, сигурно щеше да повярва в онова, което той казва. За нея медицината беше твърде комплицирана, та да може да се чувства достатъчно самоуверена и да подлага на съмнение мненията на експертите. Като страничен човек, се чувстваше поставена в невъзможна ситуация, когато лекарите бяха на различни мнения.
Когато влезе във всекидневната, Чарлз държеше една спринцовка с обърната нагоре игла и леко я почукваше с показалеца си, за да отстрани въздушните мехурчета. Тя тихо седна и продължи да го наблюдава. Мишел все още спеше, а оредялата й коса беше разпиляна по бялата възглавница. Между дъските по прозорците тя можеше да види, че отново валеше сняг. Чуваше и бръмченето на масления котел в мазата.
— Сега ще инжектирам това във вената на ръката си — каза Чарлз, оглеждайки се за турникет. — Не вярвам да имаш желание да го направиш вместо мен.
Катрин усети как устата й пресъхва.
— Мога да опитам — неохотно каза тя. В действителност не искаше да има нищо общо със спринцовката. Прилошаваше й дори само като я гледаше.
— Би ли опитала? — попита Чарлз. — Освен ако не си наркоман, е дяволски трудно да се инжектираш във вената. Също искам да ти кажа как да ми дадеш епинефрин, ако се наложи. След първата ми венозна доза с антигена на Мишел развих известна анафилаксия, което означава алергична реакция, затрудняваща дишането.
— О, боже — тихо си прошепна Катрин. После се обърна към Чарлз. — Няма ли някакъв друг начин да поемеш антигена, като например да го пиеш?
Чарлз поклати глава.
— Опитах, но стомашната киселина го разрушава. Дори опитах да го вдишвам в прахообразна форма, като кокаин, но слизестата ципа в носа ми се поду невероятно. Тъй като нямам време, реших да го вкарвам в главния поток на кръвообращението. Проблемът е в това, че първата реакция на тялото ми беше да развие обикновена алергия, това, което се нарича незабавна хиперчувствителност. Опитах се да намаля този страничен ефект чрез минимална промяна на протеина. Искам да постигна забавена хиперчувствителност, не незабавна.