Катрин кимна, като че всичко й беше ясно, но всъщност не можеше да възприеме нищо, освен студения допир на спринцовката. Държеше я с върховете на пръстите си, като че ли очакваше всеки момент да се нарани. Чарлз донесе един стол и го постави срещу нейния. Върху един шкаф наблизо сложи две по-малки спринцовки.
— В тези други спринцовки има епинефрин. Ако изведнъж се зачервя силно и не мога да дишам, просто вкарай една от тях в някой от мускулите ми и инжектирай. Ако след тридесет секунди не настъпи промяна, използвай и втората.
Катрин изпита странен ужас. Но Чарлз изглеждаше напълно спокоен. Той разкопча ръкава на ризата си и го нави над лакътя. Като използва зъбите си, за да хване единия край на турникета, той сам го пристегна на ръката малко под рамото си. Вените му бързо набъбнаха и се очертаха под кожата.
— Махни пластмасовия накрайник — инструктира я Чарлз, — после просто забий иглата във вената.
С видимо треперещи ръце Катрин извади накрайника от иглата. Острият й връх заблестя на светлината. С дясната си ръка Чарлз разкъса едно пакетче с напоени в спирт тампони, като държеше пакетчето между зъбите си. Енергично разтърка мястото на ръката си.
— Хайде, сега ти си на ред — каза Чарлз, като погледна настрани.
Катрин пое въздух. Сега вече знаеше защо никога не се реши да избере медицината като своя кариера. Стараейки се да държи спринцовката неподвижна, тя допря иглата до кожата и леко натисна. Кожата само хлътна навътре.
— Трябва да я вкараш рязко — каза Чарлз, като все още гледаше настрани.
Катрин натисна спринцовката още малко. И кожата потъна навътре още малко.
Чарлз погледна надолу към ръката си. Като се пресегна със свободната си ръка, той внезапно и силно натисна иглата и тя се заби в кожата и навлезе във вената.
— Отлично — каза той. — Сега издърпай буталото, без да движиш върха на иглата.
Катрин направи това, което Чарлз помоли, и в спринцовката нахлу малко яркочервена кръв.
— Улучили сме вената — каза Чарлз, като свали турникета. — Сега инжектирай бавно.
Катрин натисна буталото. Вървеше лесно. Когато беше инжектирала малко повече от половината течност, пръстът й се плъзна. Иглата се заби по-навътре във вената, докато буталото стигне до края. На ръката му бързо се появи малка подутина.
— Добре — каза Чарлз. — Не беше лошо като за първи опит. Сега я издърпай.
Катрин издърпа иглата и Чарлз притисна парче марля към мястото.
— Съжалявам — каза Катрин, ужасена, че му е причинила болка.
— Няма проблеми. Може пък подкожното вкарване на малко антиген да помогне, кой знае. — Внезапно лицето му започна да се зачервява. То потръпна. — По дяволите — успя да каже.
Катрин чу колко променен беше гласът му. Много по-остър и висок.
— Епинефрин — каза с усилие той.
Тя грабна едната от по-малките спринцовки. В бързината да махне пластмасовия накрайник огъна иглата. Грабна другата. Чарлз, чието лице сега беше станало на петна, посочи към горната част на лявата си ръка. Задържайки дъха си, Катрин заби иглата в мускула. Този път използва сила. Бързо, тя хвърли използваната спринцовка и взе първата, като се опита да изправи огънатата игла. Вече беше готова да я вкара в ръката на Чарлз, когато той я спря с жест.
— Достатъчно — успя да проговори все още със странен глас. — Вече усещам, че ефектът намалява. Ох! Добре че ти беше тук.
Катрин остави спринцовката. Ако преди си мислеше, че трепери, сега направо се тресеше. За Катрин преживяното беше свръхизпитание.
Четиринадесета глава
Около девет и половина се приготвяха за сън. Малко по-рано Катрин беше приготвила вечеря, докато Чарлз работеше във временно оборудваната си лаборатория. Беше извлякъл проба от кръвта си, беше отделил клетките и изолирал някои Т-лимфоцити с помощта на общи еритроцити. После беше поставил в инкубация Т-лимфоцитите заедно с микрораковите си клетки и левкемични клетки от Мишел. Докато вечеряха, беше казал на Катрин, че все още няма симптоми за забавена, съсредоточена в клетките хиперчувствителност. Добави, че след двадесет и четири часа ще предизвика организма си с нова доза от антигена на Мишел.
Мишел се беше събудила от морфиновото опиянение и се зарадва много, когато видя Катрин. Не си спомняше, че вече я е виждала при пристигането й. Чувстваше се малко по-добре, дори беше хапнала нещо от вечерята.
— Тя изглежда по-добре — прошепна Катрин, докато отнасяха съдовете в кухнята.