— По-скоро е външно, отколкото действително — каза Чарлз. — Системата й едва сега започва да се възстановява от другите лекарства.
Чарлз беше запалил камината и беше донесъл широкия матрак от леглото им във всекидневната. Искаше да е близо до Мишел, в случай че тя има нужда от него.
Едва когато си легна, Катрин почувства огромното си изтощение. Спокойна, че Мишел е настанена удобно и се чувства добре, доколкото въобще беше възможно, Катрин си позволи да се отпусне за пръв път през последните два дни. Докато вятърът засипваше със сняг предните прозорци, тя се притисна към Чарлз и се остави сънят да я надвие.
Дочувайки трясък и звън на стъкло, Катрин се изправи до седнало положение, подтиквана от чист инстинкт, без да си дава сметка откъде идва шумът. Чарлз, който не спеше, реагира по-целенасочено, като се търкулна от матрака на пода, а после се изправи. Едновременно с това взе пушката си и освободи предпазителя.
— Какво беше това? — запита Катрин с разтуптяно сърце.
— Гости — каза Чарлз. — Вероятно нашите приятели от „Рисайкъл“.
Нещо изтрещя по фасадата на къщата, после тупна на пода на верандата.
— Камъни — каза Чарлз, завъртя ключа на лампата и стаята потъна в тъмнина.
Мишел промърмори нещо и Катрин тихичко се приближи до леглото на детето, за да я успокои.
— Точно както си мислех — каза Чарлз, взирайки се между пролуките на дъските по прозореца.
Катрин застана зад него и погледна през рамото му. На алеята, на около тридесет метра от къщата бяха застанали група мъже със саморъчно направени факли в ръце. Надолу по пътя се виждаха две набързо паркирали коли.
— Пияни са — каза Чарлз.
— Какво ще правим? — прошепна Катрин.
— Нищо — отговори Чарлз. — Освен ако те не се опитат да влязат вътре или да се приближат твърде много с тези факли.
— Би ли могъл да застреляш някого? — попита Катрин.
— Не зная — каза Чарлз. — Наистина не зная.
— Ще извикам полицията — каза Катрин.
— Не си прави труда — каза Чарлз. — Сигурен съм, че знаят за това.
— Въпреки това ще опитам — отвърна Катрин.
Тя го остави до прозореца и отиде до кухнята, където набра оператора и поиска да я свържат с полицията в Шафсбъри. Телефонът иззвъня осем пъти, преди отсреща да отговори един изморен глас. Представи се като Бърни Крофърд.
Катрин обясни, че къщата им е нападната от група пияници и че имаха нужда от незабавна помощ.
— Един момент — каза Бърни.
Катрин го чу да отваря някакво чекмедже и да търси там нещо.
— Един момент. Трябва да намеря молив — каза Бърни и явно пусна слушалката на бюрото, преди Катрин да успее да каже нещо.
Отвън се чу вик и Чарлз бързо дойде в кухнята и застана до прозореца от северната страна, който гледаше към езерцето.
— Добре — каза Бърни, вземайки отново слушалката. — Какъв е адресът?
Катрин бързо съобщи адреса.
— Пощенски код? — попита Бърни.
— Пощенски код? — учуди се Катрин. — Но ние се нуждаем от помощ сега!
— Госпожо, документацията си е документация. Трябва да попълня формуляр, преди да изпратя кола.
Катрин му даде пощенския код.
— Колко са в групата?
— Не съм сигурна. Половин дузина.
Катрин можеше да го чуе как пише.
— Хлапаци ли са? — попита Бърни.
— Катрин! — извика Чарлз. — Трябваш ми, за да наблюдаваш отпред. Сега палят къщичката с факлите си, но може да е само за отклоняване на вниманието. Някой трябва да наблюдава предната врата.
— Слушай — изкрещя по телефона Катрин. — Не мога да говоря. Просто изпрати кола! — Тя затръшна телефона и се втурна във всекидневната. От малкия прозорец близо до камината можеше да се виждат трепкащите отблясъци от къщичката. Насочи вниманието си към полянката отпред. Групата с факлите беше изчезнала, но тя можеше да види как някой изважда нещо от багажника на една кола. В тъмнината изглеждаше като кофа.
— О, боже, само да не е нафта — каза Катрин.
Катрин чу чупенето на стъкла в задната част на къщата.
— Добре ли си? — извика тя.
— Добре съм. Копелетата трошат стъклата на колата ти.
Катрин чу Чарлз да отключва задната врата. После гърмежи от ловджийската пушка. Звукът отекна страшно в къщата. След това вратата се затръшна.
— Какво стана? — извика Катрин.
Чарлз се върна във всекидневната.