— Стрелях във въздуха. Предполагам, че това е единственото, което ги респектира. Те избягаха насам.
Катрин погледна пак навън. Групата се беше събрала около мъжа, който идваше от колата. В светлината на факлите Катрин забеляза в ръката му четирикилограмова кутия с дръжка.
Той коленичи явно да я отвори.
— Прилича на боя — каза Катрин.
— Точно кутия с боя е — каза Чарлз.
Докато наблюдаваха, групата започна да припява „комунист, комунист“. Мъжът с боята тръгна към къщата, като очевидно даваше кураж и на останалите. Когато дойдоха по-наблизо, Катрин видя, че мъжете носеха всевъзможни тояги и палки. Виковете им „комунист“ се усилиха. Чарлз разпозна Уоли Краб и мъжа, който го беше ударил.
Групата спря на около петнадесет метра от къщата. Мъжът с боята продължи да върви, докато другите го насърчаваха. Чарлз се отдръпна от прозореца и я накара да застане зад него. Оттук виждаше ясно вратата и постави пръст на спусъка.
Чуха стъпките да спират и после звук от четка за боя по чакъла. След около пет минути се чу последният плисък от боята, изливаща се шумно върху предната врата, последван от издрънкването на кутията, която се търкулна по верандата.
Спускайки се обратно към прозореца, Чарлз видя, че мъжете крещяха и се превиваха от смях. Бавно тръгнаха обратно по алеята, като взаимно се потупваха и поваляха в снега. В края на алеята и след няколко разгорещени разправии мъжете се качиха в двете коли. С натиснати клаксони отпътуваха в нощта, отправяйки се на север към Шосе 301, по посока Шафсбъри.
Зимната тишина се възвърна така внезапно, както беше нарушена. Чарлз шумно въздъхна. Остави ловджийската пушка и взе ръцете на Катрин в своите.
— Сега, след като видя колко е неприятно, може би за теб ще е по-добре да се върнеш при майка си, докато всичко това свърши.
— В никакъв случай — каза Катрин, разтърсвайки глава. После освободи ръцете си и отиде да види Мишел.
След петнадесет минути патрулната кола на полицията от Шафсбъри шумно се занесе зад паркираната кола на Катрин и рязко спря зад нея. Франк Нейлсън бързо излезе от предната врата, като че ли наистина действаше при извънредна обстановка.
— Можеш просто да си влезеш в колата, ти, кучи сине — каза Чарлз, който се беше показал на предната веранда.
Франк, застанал предизвикателно в ръце на хълбоците и широко разтворени крака, само сви рамене.
— Е, щом не ти трябвам.
— Веднага изчезвай от земята ми — изръмжа Чарлз.
— Странни хора има в тази част на града — измънка високо Франк на помощника си, докато се прибираше в колата.
Утрото бавно се прокрадваше над замръзналия пейзаж, затруднявано от оловносивото покривало от високи облаци. Чарлз и Катрин се редуваха и останаха на стража цяла нощ, но вандалите не се върнаха. С настъпването на зората Чарлз се почувства достатъчно спокоен, за да се върне в леглото до камината и тихичко да се мушне до Катрин.
Мишел значително се беше пооправила и въпреки че все още беше невероятно слаба, можеше да сяда в леглото и дори смело да се опита да се усмихне, когато Чарлз, преструвайки се на сервитьор, й донесе закуската.
Докато той извлече нова проба от кръвта си и отново изследва Т-лимфоцитите си за някакви симптоми на забавена хиперчувствителност към левкемичните клетки на Мишел, Катрин се постара да внесе известен ред в обърнатата наопаки къща. Сред апаратите и реагентите на Чарлз, леглото на Мишел и големия матрак, всекидневната наподобяваше на лабиринт. Катрин не можеше да направи почти нищо тук, но усилията й в кухнята скоро дадоха резултат.
— Няма и белег от очакваната реакция при моите лимфоцити — каза Чарлз, дошъл за още кафе. — Ще трябва да ми инжектираш нова доза с антигена на Мишел по-късно днес.
— Разбира се — каза Катрин, стараейки се да подсили собствената си увереност, както и тази на Чарлз. Но не беше сигурна, че ще може да го инжектира отново. Самата мисъл за това накара кожата й да настръхне.
— Трябва да измисля някакъв начин да бъдем в по-голяма безопасност тук — каза Чарлз. — Не зная какво щях да направя, ако ония мъже снощи бяха достатъчно пияни, за да нахлуят през задния вход.
— Вандалите са само едно нещо — каза Катрин. — А какво ще правиш, ако полицията дойде и иска да те арестуват?
Чарлз се обърна с лице към Катрин.
— Докато не довърша това, което правя, не трябва да пускам никого в къщата.
— Мисля, че е само въпрос на време, докато полицаите дойдат — каза Катрин. — И се страхувам, че ще е много по-трудно точно тях да задържим отвън. С това, че се съпротивляваш, ти ще бъдеш в нарушение на закона и те може да решат за свой дълг използването на сила.