Пред Нейлсън застанаха трима мъже, облечени в бели, прилични на военни, якета с качулки и бели панталони.
— Да — каза един от по-ниските мъже, на който липсваха предните зъби. — Проверихме мястото. Ще бъде лесно отзад. Можем да изтичаме от страната на стария обор и да разбием задната врата. И толкова.
Нейлсън си спомни кои бяха мъжете. Бяха от „Рисайкъл Лтд“.
— Не съм решил какво ще правя — каза той.
— А какво ще кажете за сълзотворен газ — предложи О’Съливан. — Това би накарало доктора да излезе.
Нейлсън злобно изгледа детектива.
— Виж какво, ако ми потрябва мнението ти, ще го поискам. Работата е там, че ние тук не разполагаме с всички онези модерни средства, тъй че, за да го получа, ще трябва да извикам момчетата от щатската. А аз искам да се оправя с тази история на местна основа.
Един писък прониза следобеда, последван от общи хаотични крясъци. О’Съливан и Нейлсън се обърнаха в унисон и видяха Катрин да бяга по диагонал на пространството пред колите.
— Какво, по дяволите! — възкликна Нейлсън.
— Това е съпругата на Мартел — каза О’Съливан.
— Исусе Христе! — изохка Нейлсън. После викна към най-близката група доброволци — Хванете я! Не я пускайте да се приближи до къщата!
Колкото по-бързо се опитваше да тича, толкова повече трудности срещаше Катрин, защото краката й потъваха в замръзналия на повърхността сняг. Когато стигна до алеята, снегът, натрупан от двете страни след разчистването, се изпречи пред нея като бариера и Катрин трябваше да пропълзи през него на четири крака. Хлъзна се от другата страна и се изправи.
С възбудени викове половин дузина от скучаещите доброволци откликнаха на призива и се запрепъваха около патрулните коли. Приеха го като състезание да видят кой пръв ще се добере до наградата. Но скоро падналият сняг криеше подли препятствия, а и доброволците си пречеха един на друг. Накрая двама от тях успяха да заобиколят колите и се спуснаха с пълна скорост по алеята. От тълпата се разнесоха одобрителни възгласи. О’Съливан, от друга страна, усети, че здраво е стиснал юмруци и се моли Катрин да удвои усилията си, въпреки че знаеше, че присъствието й в къщата само би усложнило положението.
Катрин вече почти нямаше сили да диша. Можеше да чуе тежкото дишане на преследвачите зад себе си и знаеше, че я настигат. Отчаяно се опита да измисли някаква спасителна маневра, но растящата болка в единия й хълбок затрудняваше мисленето.
Катрин видя как изцапаната в червено врата пред нея внезапно се разтвори. Последва проблясък на оранжева светлина и почти веднага експлозия. Катрин спря, борейки се за въздух, и зачака да почувства нещо. Погледна назад и видя преследвачите си паднали в снега, за да намерят прикритие. Опита се да тича, но не можеше. Когато достигна до предните стълби, се наложи да се изтегли нагоре с ръце. Чарлз, стиснал пушката в дясната ръка, се протегна към нея и тя усети как я издърпва нагоре и после вътре в къщата.
Катрин остана да лежи на пода с мъчително повдигащи се от усилието за дишане гърди. Чу, че Мишел вика, но не помръдна. Чарлз тичаше от прозорец до прозорец. След минута Катрин успя да се изправи и отиде при Мишел.
— Липсваше ми, мамо — каза Мишел, обгръщайки я с ръце.
Сега вече Катрин беше сигурна, че е постъпила правилно.
Чарлз се върна във всекидневната и пак провери пространството пред къщата. Доволен се огледа, приближи до Катрин и Мишел и, оставяйки пушката на пода, ги притисна в прегръдките си.
— Сега при мен са и двете ми жени — каза той и шеговито намигна.
Катрин моментално се впусна в обяснения за случилото се, повтаряйки отново и отново, че не е имала нищо общо с пристигането на полицията.
— Дори за секунда не съм си помислил, че можеш да имаш нещо общо — каза Чарлз. — Радвам се, че отново си тук. Трудно е да наблюдавам едновременно и двете страни.
— Нямам вяра на местната полиция — каза Катрин. — Мисля, че Нейлсън е психопат.
— Не бих могъл да се съглася повече — каза Чарлз.
— Чудя се дали не би било по-добре да се предадем сега. Страхувам се от Нейлсън и помощниците му.
Чарлз поклати глава, безмълвно изричайки „Не“.
— … но послушай ме… мисля, че те са се събрали там навън, защото са жадни са насилие.
— Сигурен съм, че е така — призна Чарлз.
— Ако се предадеш, ако върнеш апаратурата на Уайнбъргър и обясниш на д-р Кайцман какво се опитваш да направиш за Мишел, може би ще можеш да продължиш експеримента си в болницата.