Но когато Уоли отвори вратата, се задейства капанът на Чарлз. Една връв издърпа топлийката от съвсем прост механизъм, който задържаше няколко петдесеткилограмови чувала с картофи от Айдахо, извадени от мазата. Картофите висяха на здраво въже от една кука точно над вратата и когато топлийката се извади, картофите мигновено се разлюляха и се спуснаха надолу.
Брезо тъкмо беше светнал с фенерчето си, когато видя люлеещите се чували. Той вдигна ръце, за да предпази лицето си и точно в този момент Анджело се блъсна в гърба му. Картофите връхлетяха челно върху Брезо. Ударът го накара неволно да натисне спусъка в мига, в който беше изхвърлен обратно надолу, извън верандата и право в снега. Куршумът прониза глезена на Анджело, преди да се забие в пода на верандата. И той на свой ред изхвръкна от верандата, но странично, като отнесе със себе си и част от балюстрадата, украсена с фина резба. Уоли, несигурен точно какво става, прескочи през парапета и се стрелна обратно към стопанската постройка. Анджело нямаше представа, че е прострелян, докато не се опита да се изправи, а левият му крак отказа да функционира. Брезо, съвзел се достатъчно, за да стане, се опита да помогне на Анджело.
Чарлз и Катрин бяха скочили, сепнати от гърмежа. Когато Чарлз се успокои достатъчно, за да се ориентира, той трескаво протегна ръка към пушката си. Намери я и изтича в кухнята, а Катрин се спусна към Мишел, но детето не се беше събудило.
Стигайки кухнята, Чарлз едва успя да различи двата чувала с картофи, все още леко разлюлени напред и назад през отворената задна врата. Беше му трудно да види нещо отвъд кръга светлина, хвърлян от лампата над верандата, но му се стори, че различава две бели фигури, насочени към стария обор. Загасяйки лампата, Чарлз можеше да вижда по-добре. Единият мъж като че ли подкрепяше другия, докато двамата забързано изчезнаха зад постройката.
Чарлз издърпа вратата, за да я затвори и използва парче въже, за да я стегне. После запълни дупката от куршума с възглавницата на един от кухненските столове. След доста усилия успя да закрепи отново картофите. Даде си сметка, че се бяха спасили като по чудо. В далечината чу звук от приближаваща се линейка и се запита дали мъжът, ударен от чувалите с картофи, е бил наранен сериозно. Върна се във всекидневната и обясни на Катрин какво се беше случило. После се приближи до Мишел и постави ръка на челото й. Треската се беше върнала с нова сила. Опита се да събуди Мишел, първо нежно, после по-настоятелно. Най-после тя отвори очи и се усмихна, но веднага отново заспа.
— Това не е добър признак — каза Чарлз.
— Какво става? — попита Катрин.
— Съществува вероятност левкемичните й клетки да нахлуват сега в централната нервна система — каза Чарлз. — Ако това се случи, тя ще има нужда от радиотерапия.
— Означава ли това, че трябва да я върнем в болницата? — попита Катрин.
— Да.
Остатъкът от нощта премина безметежно и Катрин и Чарлз успяха да спазват тричасовия си график и смяна на стражата. С пукването на зората погледът на Катрин се спря на петнадесетсантиметровия нов навалял сняг. На края на алеята беше останала само една полицейска кола.
Без да събужда Чарлз, Катрин влезе в кухнята и започна да приготвя обилна селска закуска. Искаше да забрави какво ставаше около тях, а най-добрият начин за това беше да върши нещо. Сложи ново кафе, замеси бисквити, взе бекон от хладилника и направи бъркани яйца. Когато всичко беше готово, го нареди на един поднос и го отнесе във всекидневната. После събуди Чарлз и му я поднесе. Мишел се събуди и изглеждаше по-свежа, отколкото през нощта. Но не беше гладна и когато Катрин измери температурата й, показваше 37,8.
Когато отнасяха съдовете обратно в кухнята, Чарлз каза на Катрин, че е разтревожен, да не би Мишел да развива инфекция и че ако температурата й не спадне от аспирин, ще трябва да й се даде антибиотик.
След като свършиха в кухнята, Чарлз изтегли нова проба от кръвта си, внимателно отдели една колония от Т-лимфоцити и ги смеси със собствените си макроракови клетки и левкемичните клетки от Мишел. После наблюдава продължително през фазовия контрастен микроскоп. Появи се реакция и тя беше определено по-силна от предишния ден, но все още недостатъчна. Въпреки това Чарлз нададе победоносен вик и радостно завъртя Катрин из стаята. Когато най-после се успокои, каза на Катрин, че очаква, че на следващия ден забавената му чувствителност може вече да е достатъчно добра.