Преди вечеря Чарлз бавно беше отделил белите кръвни телца в една от съвременните машини, които беше взел от Уайнбъргър. А в ранната вечер се беше заел с тежката задача да извлече от белите кръвни телца малката молекула, която сега стерилизираше.
Той знаеше, че на този етап работи на сляпо. Това, което беше постигнал дотук, трябваше да отнеме години при нормални условия на проучване, където всяка стъпка щеше критично да се проверява и да се възпроизвежда стотици пъти. По принцип, нещата, които беше извършвал, вече бяха правени с различни други антигени, като например този за туберкулозния бацил. Но нямаше време да обмисля най-добрия начин, по който да го приложи. Всичко, с което разполагаше, беше една теория: че в организма на Мишел съществуваше някакъв блокиращ фактор, който до този момент не беше позволявал на имунната й система да реагира на антигена на левкемичните й клетки. Чарлз вярваше и се надяваше, че трансферният фактор щеше да успее да заобиколи тази блокираща система и ще позволи на Мишел да стане чувствителна към левкемичните си клетки. Но колко голяма доза от фактора да й даде? И по какъв начин? Щеше да се наложи да импровизира и да се моли.
На Мишел никак не й хареса идеята, но позволи на Чарлз да започне наново венозно преливане. Катрин седеше до нея и държеше ръката й. Момчетата бяха горе и следяха за подозрително раздвижване навън.
Без да споделя с Катрин или Мишел, Чарлз се беше подготвил за евентуални усложнения, когато даде на дъщеря си първата доза от трансферния фактор. Въпреки че беше разредил разтвора със стерилизирана вода, все пак се тревожеше за страничните ефекти, които можеше да причини. След първата нищожна доза, той измери пулса и кръвното й налягане. Успокои се, когато не забеляза никаква промяна.
В полунощ семейството се събра във всекидневната. Чарлз беше вече дал на Мишел приблизително една шестнадесета част от трансферния фактор. Единствената видима промяна в състоянието й беше лекото покачване на температурата й и тя беше заспала веднага. Решиха да стоят на стража, на смени по два часа. Въпреки че всички бяха изтощени, Чък настоя да поеме първото дежурство и се качи на втория етаж. Чарлз и Катрин заспаха почти мигновено. Жан Пол остана известно време буден и чуваше как брат му ходи от стая в стая горе.
Следващото нещо, което Жан Пол усети, беше когато Чък лекичко го побутваше. Струваше му се, че току-що е заспал, но Чък го увери, че е два през нощта и че е време да става.
— Беше спокойно досега, само един камион дойде преди около час и спря до полицейските коли. Но не видях никого.
Жан Пол кимна, после слезе до банята на приземния етаж, за да измие лицето си. Връщайки се в тъмната всекидневна, той се подвоуми дали да остане там, или да се качи горе. Тъй като придвижването из всекидневната беше трудно, предпочете да се качи в собствената си стая. Леглото изглеждаше примамливо, но устоя на изкушението. Вместо това погледна между дъските, закриващи прозореца. Не можеше да види много, дори не можеше да каже дали продължава да вали сняг или само вятърът го раздухва. Във всеки случай, из въздуха кръжаха безброй снежинки.
Обходи бавно стая след стая, както беше чул да прави Чък и се взираше в тъмнината навън. Цареше абсолютна тишина, нарушавана понякога единствено от поривите на вятъра, който раздрънкваше щорите отвън. Сядайки в спалнята на родителите си, която гледаше надолу към алеята, Жан Пол се опита да различи камиона, но не успя. После чу някакъв звук, като почукване на метал върху камък. Обърна се по посока към шума и установи, че идва откъм камината. Същият комин свързваше и камината във всекидневната. Отново чу шума.
Без да се колебае повече, той се втурна надолу към всекидневната.
— Татко — прошепна Жан Пол, — събуди се.
Чарлз премигна, после седна.
— Четири часът? — попита Чарлз.
— Не — прошепна Жан Пол. — Чух шум в спалнята ви. Като че ли идваше от камината.
Чарлз скочи, събуждайки Катрин и Чък.
— Жан Пол само си въобразява, че е чул шум — прошепна Чък.
— Зная, че чух шум — отвърна Жан Пол, засегнат.
— Добре! Добре! — каза Чарлз. — Слушайте, трябва ни още поне един ден. Ако се опитат да влязат с взлом, трябва да им попречим.