Чарлз даде пушката на Катрин и я изпрати до задната врата. Остави момчетата на предния вход, въоръжени с бейзболната бухалка на Жан Пол. Оставяйки за себе си ръжена, Чарлз се изкачи по стълбището и влезе в голямата спалня. Заставайки до камината, той се поздрави за предвидливостта си да запуши комините. Но не чу нищо, освен свистенето на вятъра в корнизите.
След няколко минути Чарлз напусна спалнята, прекоси коридора и влезе в спалнята на Мишел. Оттук се виждаше стопанската постройка, откъдето започна атаката предишната нощ, но сега пред погледа му бяха само боровете, леко поскърцващи под напора на вятъра.
Антонио Феруло облегна алуминиевата стълба срещу комина и се покатери на покрива. Промъкна се като котка на перваза и стигна до един от таванските прозорци. После, след като се привърза и с въже за предпазна мярка от евентуално подхлъзване, бавно слезе по наклона на покрива и стигна до основата на една от капандурите. Там отряза малко парче от стъклото на прозореца, после внимателно го отвори и го лъхна спарения въздух на таванското помещение. Светна фенерчето си и погледна вътре. Беше отрупано с обичайните сандъци и кашони, но с радост забеляза, че подът беше нормален, а не от разположени на разстояние греди. Скочи в стаята абсолютно безшумно. Феруло зачака, заслушан да долови признаци на движение из къщата. Не бързаше. Знаеше, че Хойт вече е заел позицията си под предната веранда, готов да разбие предната врата. Нейлсън беше настоял двама от полицаите му също да участват. Те трябваше да разбият задната врата след експлозията, но ако нещата се развиеха по начина, по който възнамеряваше Феруло, операцията щеше да е приключила преди тяхното влизане.
Доволен, че всичко е тихо, Антонио бавно тръгна напред, проверявайки внимателно всяко място, на което стъпваше, преди да пренесе тежестта на тялото си. Движеше се точно над главата на Чарлз.
Чарлз наблюдава обора около пет минути, преди да се увери напълно, че там раздвижване няма. Питайки се какво ли може да е чул Жан Пол, той се обърна пак към коридора. Внезапно гредите над него проскърцаха. Чарлз се вцепени и напрегнато се заслуша, надявайки се така да му се е сторило. Тогава звукът се повтори.
Тръпка на ужас премина през изтощеното му тяло. Някой беше на тавана!
Чарлз стисна ръжена с овлажнели ръце и започна да следва посоката на шумовете над главата си. Скоро се оказа до стената на стаята на Мишел, зад която бяха стълбите за тавана. Поглеждайки навън в коридора, той едва успя да различи контурите на вратата, водеща към тях. Беше затворена, но не заключена. Големият ключ стърчеше изкушаващо от бравата. Когато чу първата стъпка по стълбите, сърцето му заби силно. Никога не беше изпитвал такъв ужас. Трескаво започна да размишлява дали да заключи вратата, или просто да изчака нападателят да се появи.
Който и да слизаше надолу, го правеше мъчително бавно. Чарлз стисна ръжена с цялата сила, която успя да събере. Внезапно, прокрадващите се стъпки спряха и настъпи пълна тишина. Чарлз зачака с нарастваща паника. Отдолу, Чарлз чу Мишел да се размърдва в съня си. Изтръпна, надявайки се никой да не го извика точно сега, или, още по-лошо, да дойде при него. Чу как Жан Пол прошепна нещо на Чък. Звуците от всекидневната като че ли предизвикаха подновяване на движението по таванската стълба. Чарлз чу шум от още една стъпка, а после, за негов ужас, топката на бравата започна да се върти много бавно. Той стисна ръжена с двете си ръце и го издигна над главата си.
Антонио Феруло бавно отвори вратата на около двадесет сантиметра. От мястото си виждаше корниза, обграждащ късия коридор и съединяващ се с перилата на главното стълбище. И стълбището отвеждаше право към всекидневната. След като провери положението на кобура си, той разкопча зашеметяващата граната от колана си и дръпна щифта на предпазителя й.
Чарлз не беше в състояние да издържи и секунда повече в очакване, още повече, когато беше сигурен, че всъщност няма да успее да удари нападателя. Импулсивно вдигна крак и ритна вратата. Усети слаба съпротива, но не достатъчна, че да попречи на вратата да се затвори. Хвърли се напред, готов да превърти ключа. Но не стигна до вратата. Последва мощна експлозия. Вратата за тавана изхвръкна от мястото си и запрати Чарлз в стаята на Мишел със звъннали от трясъка уши. Надигайки се на четири крака, той видя как Феруло се претърколи по стълбите и се просна на пода в коридора.
Катрин и момчетата подскочиха при експлозията, която веднага бе последвана от бягащи стъпки по предната и задната веранда. В следващия миг един чук влетя през стъклото и през дървената барикада до предния вход, само на няколко сантиметра от главата на Чък. През дупката се провря една ръка и затърси ключалката отвътре. Реакцията на Чък беше да я сграбчи и дръпне. Жан Пол хвърли бухалката и се притече на помощ на брат си. Обединените им усилия издърпаха съпротивляващата се ръка до края й и я притиснаха към парчетата стъкло, останало по рамката. Невидимият мъж изкрещя от болка. Гръмна пистолет и от пода се отцепиха трески, което убеди момчетата да я пуснат.