В кухнята Катрин стисна по-здраво пушката, докато двама мъже се бореха с вече разбитата задна врата. Те успяха да освободят пристегналото я въже и широко я разтвориха. Чувалите с картофи се разлюляха, но този път мъжете успяха да се наведат. Уоли Краб грабна чувала, докато се връщаше по дъгата си навътре, докато Брезо влезе през вратата. Катрин насочи пушката към земята и натисна спусъка. Цял пълнител с птичи сачми засипа линолеума, рикошира и достигна вратата и Брезо. Брезо незабавно смени посоката и последва Уоли навън през верандата, докато Катрин зареди нов пълнител и го изпразни към освободената вече врата.
Както внезапно беше започнало нападението, така внезапно и приключи. Жан Пол изтича в кухнята, за да намери там Катрин, съвсем неподвижна след преживяното. Той затвори задната врата и отново я върза, после взе пушката от разтрепераните й ръце. Чък се качи горе, да види дали Чарлз е добре и се изненада да види баща си наведен над някакъв обгорен и зашеметен непознат.
С помощта на Чък Чарлз отнесе мъжа на долния етаж и го върза за един стол във всекидневната. Катрин и Жан Пол дойдоха до кухнята и всички положиха усилия да дойдат на себе си след опъващото нервите вълнение. За никого нямаше надежда за сън, освен за Мишел. След няколко минути момчетата изказаха желание да подновят наблюдението и изчезнаха горе. Катрин се върна в кухнята да направи прясно кафе.
Чарлз се върна при машините си все още с разтуптяно сърце. Даде на Мишел нова доза от трансферния фактор чрез интравенозната система и тя отново я понесе без видими лоши ефекти. Всъщност дори не се събуди. Убеден, че молекулата не е токсична, Чарлз взе остатъка от разтвора и го добави в полупразната бутилка в системата, като го регулира така, че да се влива постепенно през следващите пет часа.
Щом свърши с това, Чарлз се приближи към неочаквания си затворник, който беше дошъл в съзнание. Независимо от обгарянията си, той беше красив мъж с интелигентни очи. Изобщо не приличаше на местен вагабонт, както очакваше Чарлз. Това, което го разтревожи най-много беше, че мъжът изглеждаше професионалист. Когато Чарлз го преглеждаше по-рано, беше свалил от рамото му кобур с пистолет „Смит и Уесън“, 38-калибров. А това не беше случайно оръжие.
— Кой сте вие? — запита Чарлз.
Антонио Феруло продължи да седи, като изваян от камък.
— Какво правехте тук?
Тишина. С известно неудобство Чарлз протегна ръка към джобовете на сакото му и извади портфейл. Г-н Феруло не помръдна. Чарлз отвори портфейла и се шокира от броя на стодоларовите банкноти вътре. Там бяха и обичайните кредитни карти, както и шофьорска книжка. Чарлз извади шофьорската книжка и я поднесе към светлината. Антонио Л. Феруло, Леония, Ню Джърси. Ню Джърси? Погледна пак в портфейла и намери визитка. „Антонио Л. Феруло; «Бруър Кемикълс»; Охрана“. „Бруър Кемикълс“! Чарлз усети да го пронизва нова вълна от страх. До този момент беше уверен, че какъвто и риск да поема, изправяйки се срещу обединените интереси на медицината и индустрията, ще може да бъде разрешен на съдебен процес. Но присъствието на г-н Феруло подсказваше, че рискът е бил много по-фатален. И най-тревожното беше, че Чарлз разбра, че рискът застрашаваше цялото му семейство. При случая на г-н Феруло, „охрана“ явно беше евфемизъм за принуда и насилие. За момент мъжът от охраната престана да бъде отделен индивид, а се превърна в представител на злото и Чарлз с мъка се въздържа да не се нахвърли върху него в сляпа ярост. Вместо това започна да светва лампите, всички лампи. Не искаше повече тъмнина, стига толкова потайност.
— Утре всичко свършва — каза Чарлз. — Ще излезем оттук и ще се предадем.
Катрин се зарадва, но момчетата се спогледаха смаяни.
— Защо? — попита Чък.
— Направих за Мишел това, което исках и всъщност работата е там, че тя може да има нужда от известна радиотерапия в болницата.
— Тя ще се оправи ли? — попита Катрин.
— Нямам представа — призна Чарлз. — Теоретически няма причина да не се оправи, но има сто въпроса, на които не съм отговорил. Използвах метод извън цялата приета медицинска практика. На тази точка всичко, което можем да направим, е да се надяваме.