Чарлз отиде до телефона и позвъни на всички от средствата за масова информация, за които успя да се сети, включително на телевизионните компании в Бостън. Каза на всички, готови да го изслушат, че той и семейството му ще излязат от къщата по обяд.
После се обади в полицията на Шафсбъри, представи се на дежурния и поиска да говори с Франк Нейлсън. След пет минути шефът се яви на телефона. Чарлз му каза, че се е обадил на средствата за информация и им е съобщил, че той и семейството му ще се предадат по обяд. После затвори. Чарлз се надяваше, че присъствието на толкова много журналисти и репортери ще попречи да се упражни насилие.
Точно в дванадесет часа Чарлз извади гредите, укрепили предната врата и отключи. Беше прекрасен ден с ясно синьо небе и бледо зимно слънце. В дъното на алеята, пред тълпа от хора, чакаше една линейка, двете полицейски коли и няколко телевизионни камионетки.
Чарлз се обърна да погледне семейството си и изпита вълна от гордост и обич. Бяха му дали по-голяма подкрепа от онази, на която би могъл да се надява. Връщайки се вътре до импровизираното легло, той се наведе и вдигна Мишел на ръце. Клепките й трепнаха, но не се отвориха.
— Хайде, г-н Феруло, след вас — каза Чарлз.
Бодигардът пристъпи на верандата, а обгореното му лице блесна на слънцето. После излязоха двете момчета, следвани от Катрин. Чарлз вървеше последен с Мишел. В плътна група, те тръгнаха надолу по алеята.
За своя изненада, Чарлз видя д-р Ибанез, д-р Морисън, д-р Кайцман и д-р Уайли, всички застанали до линейката. Когато наближиха и тълпата разбра, че няма да има насилие, няколко мъже започнаха да освиркват, особено онези от „Рисайкъл Лтд“. Само един човек започна да ръкопляска и той беше Патрик О’Съливан, който беше изключително доволен, че случаят наближава мирната си развръзка.
Изправен под сянката на дърветата, Уоли Краб стоеше тихо. Той плъзна показалеца на дясната си ръка в спусъка на любимата си ловджийска пушка и притисна буза до хладния приклад. Когато се опита да се прицели, пушката му трепна под въздействието на всичкото уиски, което беше изпил сутринта. Облегна се на един недалечен клон и това му помогна значително, но припряното подканване на Брезо го изнервяше.
Острият пукот на огнестрелно оръжие разкъса зимния покой. Тълпата залитна напред, когато видя Чарлз Мартел да се препъва. Той не падна, а по-скоро се отпусна на колене и съвсем внимателно, сякаш държеше новородено бебе, положи дъщеря си на снега и падна по лице до нея. Катрин се обърна и изпищя, после се хвърли на колене, опитвайки се да разбере доколко лошо е ударен съпругът й.
Патрик О’Съливан реагира пръв. По професионален рефлекс ръката му намери дръжката на служебния пистолет. Не извади пистолета, а по-скоро не го изпусна от ръката си, когато разблъска неколцината зяпачи и се втурна по алеята. Разперил ръце над Катрин и Чарлз като орел, защитаващ гнездото си, очите му не изпуснаха от поглед тълпата, засичайки всяко подозрително движение.
Седемнадесета глава
Тъй като никога не беше попадал като пациент в болница преди, сега болничното легло беше кошмарно преживяване за Чарлз. В миналото беше чел някои статии по проблемите, свързани с нахлуването на нови технологии в медицината, но никога не беше си представял състоянието на несигурност и безпомощност, които би изпитал. Бяха изминали три дни откакто го простреляха, а после оперираха и сега, като вдигнеше поглед към плетеницата от тръбички, бутилки, монитори и записващи уреди, се чувствуваше точно като едно от собствените си експериментални животни. За щастие, предния ден го бяха преместили от отделението за реанимация и точно като парче метал го бяха положили в луксозното крило на болницата. Опитвайки се да промени положението, в което лежеше, Чарлз усети ужасна болка, която стегна гърдите му като в огнен обръч. За момент задържа дъха си, питайки се дали не е отворил раната и зачака болката да се повтори. За радост това не се случи, но той остана да лежи абсолютно неподвижен, без смелост да помръдне. От лявата му страна, между ребрата, се подаваше каучукова тръба, която продължаваше надолу, до една бутилка на пода до леглото. Лявата му ръка беше опъната върху сложна система от жици и макари. Той беше обездвижен и оставен изцяло на добрата воля на персонала, дори по отношение на най-обикновените си жизнени потребности.