— А, хибридомата — каза Морисън. — Чудесна работа. Кой би помислил, че един възбуден лимфоцит може да бъде вмъкнат в раковата клетка и да основе един вид фабрика за производство на клетъчни антитела. Блестящо! Има само два проблема. Първо: това се случи преди много години, и второ: вие пропуснахте да публикувате откритието! Вероятно бихме натрупали капитал от това. Вместо това, друг институт получи облагите. Така че, на ваше място не бих разчитал особено на проучването на хибридомата, за да убедя борда на директорите.
— Не публикувах процеса на хибридомата, защото той беше само една стъпка в протокола от експеримента ми. Никога не съм се увличал от прибързани публикации.
— Всички знаем това. Всъщност, вероятно това е основната причина, че заемате настоящия си пост и не сте началник на отдел.
— Не искам да бъда началник на отдел — изкрещя Чарлз, вече изгубил търпението си. — Искам да се занимавам с научна работа, а не да се ровя в книжа и да ходя по благотворителни събрания.
— Предполагам, че последното трябва да прозвучи като лична обида — каза Морисън.
— Приемайте го както искате — каза Чарлз, който се беше отказал от опитите си да контролира гнева си. Изправи се, приближи до бюрото на Морисън и го посочи с пръст. — Ще ви кажа най-сериозната причина, заради която не искам да се захвана с проекта „Кансеран“. Не вярвам в него!
— Какво, по дяволите, значи това? — Търпението на Морисън също беше на изчерпване.
— Това значи, че клетъчните отрови като „Кансеран“ не са най-непосредственото решение на рака. Презумпцията е в това, че те убиват раковите клетки по-бързо, отколкото го правят нормалните клетки, така че след като злокачественото образуване се спре, евентуално пациентът все още да има достатъчно здрави клетки, за да живее. Но това е само временен подход към проблема. Действителното лечение на рака може да стане възможно при по-задълбочено разбиране на клетъчните процеси на живота, особено на химическите връзки между клетките.
Чарлз започна да крачи из стаята, прекарвайки нервно пръсти през косата си. Морисън, обратно, стоеше неподвижно. Следеше само с поглед спираловидните движения на Чарлз.
— Да, казвам ви — крещеше Чарлз, — цялата атака срещу рака се води от погрешен ъгъл! Ракът не може да се счита за болест от рода на инфекциозните, защото подобен подход стимулира погрешната концепция, че е възможно да се измисли чудотворно мигновено лечение, като антибиотик, например. — Чарлз спря да ходи из стаята и се наведе над бюрото на Морисън. Гласът му стана по-тих, но по-развълнуван. — Много съм мислил за това д-р Морисън. Ракът не е болест в традиционния смисъл, а е по-скоро като сваляне на маската от по-примитивна форма на живот, като ония, които са съществували в началото на времето, когато са се зараждали многоклетъчните организми. Помислете за това. Някога, преди светлинни години, е имало само едноклетъчни същества, които егоистично са се игнорирали взаимно. Но после, няколко години по-късно, някои са се сдружили, защото е било по-ефикасно. Свързали са се химически и това свързване е направило възможно съществуването на многоклетъчни организми като нас. Защо например чернодробната клетка прави само онова, което прави само една чернодробна клетка, или сърдечната клетка, или мозъчната клетка? Отговорът е химическо свързване. Те са се отцепили, освободили са се, върнали са се към един по-примитивен стадий, като този на едноклетъчните организми преди милиони години. Ракът не е болест, а по-скоро ключ към загадката на първичната организация на живота. А имунологията е науката за това свързване.
Чарлз приключи монолога си с ръце, облегнати на бюрото на Морисън. Последва напрегната тишина. Морисън прочисти гърлото си, издърпа кожения си стол и седна.
— Много интересно — каза той. — За нещастие, не сме в метафизическия бизнес. И трябва да ви напомня, че върху имунологичните аспекти на рака се работи повече от десетилетие, но приносът му за удължаване на живота на пациентите, жертви на рака, е много малък.
— Точно в това е въпросът — прекъсна го Чарлз. — Имунологията ще предложи лечение, а не временно успокоение.
— Моля ви — тихо каза Морисън. — Аз ви изслушах, сега ме изслушайте вие. Точно сега разполагаме с много малко средства за имунологията. Това е факт. Проектът „Кансеран“ ни носи огромни субсидии както от Националния Раков Институт, така и от Американското Раково Общество. В Уайнбъргър имаме нужда от тези пари.