— Чък, на теб говоря!
Катрин се пресегна и сложи ръка на рамото му.
— Нека да не спорим на закуска, Чарлз. Знаеш как е със студентите. Остави го на мира.
— Мисля, че поне заслужавам отговор — продължи да настоява Чарлз.
Като пое дълбоко въздух и го изпусна шумно през носа си, за да подчертае раздразнението си, Чък най-после погледна баща си.
— Не съм доктор — каза той. — И няма защо да се обличам като вас.
Очите на бащата и по-големия син се срещнаха. Чък си каза: „Преглътни сега това, ти, префърцунен кучи сине. Само защото си имал добри оценки по химия, си въобразяваш, че знаеш всичко, обаче не знаеш“. Чарлз изучаваше лицето на този свой син, чудейки се колко ли още непочиваща на никаква основа арогантност би могло да изфабрикува това момче. Беше достатъчно интелигентен, но безнадеждно мързелив. Завоеванията му в гимназията бяха такива, че в Харвард отхвърлиха кандидатурата му, а пък Чарлз си имаше и едно съмнение, че в Нортийстърн също не му вървеше кой знае колко. И се питаше къде той, като баща, може да е сбъркал. Но подобни разсъждения имаха особена почва, като се вземеше предвид и характерът на Жан Пол. Чарлз погледна другия си син: спретнат, добродушен, прилежен. Трудно беше да се повярва, че момчетата произлизаха от един и същи генетичен зародиш и бяха израснали заедно. Вниманието на Чарлз се върна към Чък. Враждебността на момчето не се беше стопила, но Чарлз усети, че темата вече не го интересуваше. Имаше си по-важни неща наум.
— Надявам се — съвсем спокойно произнесе Чарлз, — че външния ти вид и оценките ти нямат нищо общо. Вярвам, че в колежа се справяш добре. Не сме чували много по този въпрос.
— Оправям се — каза Чък най-после и се загледа пак в храната си.
Да се опълчи срещу баща си, беше нещо ново за Чък. Преди да влезе в колежа, избягваше всякакви конфронтации. Сега обаче сам си ги търсеше. Беше сигурен, че Катрин е забелязала това и го одобрява. В края на краищата, Чарлз и с нея се държеше като тиранин.
— Щом ще ходя с голямата кола до Бостън, ще ми трябват още пари — каза Катрин, опитвайки се да промени темата. — И като стана дума за пари, обадиха се онези от петролната станция и казаха, че няма да ни зареждат с нови доставки, докато не си уредим сметките с тях.
— Напомни ми довечера — бързо каза Чарлз. Не му се обсъждаха финансови проблеми.
— Както и таксата ми за първия семестър, дето изобщо не е платена — обади се Чък.
Катрин вдигна поглед от чинията си и загледа Чарлз, надявайки се да чуе опровержение на неоснователното твърдение на Чък. Таксата за семестъра беше крупна сума пари.
— Получих съобщение вчера — каза Чък, — където пише, че срокът отдавна е минал и че няма да ми се зачете семестъра, ако не платим.
— Но парите бяха изтеглени от сметката! — каза Катрин.
— Използвах ги в лабораторията — обясни Чарлз.
— Какво? — Катрин беше потресена.
— Ще ги възстановим. Имах нужда от нова порода мишки, а не се предвижда да ми отпуснат пари преди март.
— Купил си плъхове с парите за следването на Чък? — попита Катрин.
— Мишки — коригира я Чарлз.
С едно много приятно усещане за „Ето, знаех си аз!“, Чък следеше развоя на дискусията. Той си получаваше подобни съобщения от счетоводството на колежа вече месеци наред, поне ги носеше в къщи, очаквайки удобен момент, когато въпросът ще се повдигне от само себе си, без негова намеса. И ето ти сега прекрасен повод, на по-добър не би могъл и да се надява.
— Направо чудесно! — каза Катрин. — И какво смяташ да ядем докато дойде март, след като уредиш сметката на Чък?
— Ще имам грижата — сопна се Чарлз. Старанието му да се защити избиваше в неоправдан гняв.
— Мисля, че може би ще трябва да се хвана на работа — каза Катрин. — Имат ли нужда от машинописки в института?
— За бога! Не сме в криза! — каза Чарлз. — Нещата са под контрол, така че би трябвало по-скоро да завършиш тази своя дипломна работа и да си избереш професия, която съответства на образованието ти. — Катрин се опитваше да завърши доктората си по литература почти от три години.
— Значи сега излиза, че таксата за следването на Чък не е платена, само защото аз не съм се дипломирала — саркастично каза Катрин.
Мишел влезе в кухнята. И Катрин и Чарлз вдигнаха погледите си към нея, моментално забравяйки за спора. Беше се облякла в бяло поло и розов пуловер с монограм, което я правеше да изглежда по-възрастна от дванадесетте си години. Лицето й, обрамчено от смолисточерната коса, беше невероятно бледо. Тя се приближи до рафта и си наля малко портокалов сок.