— За бога, не! — каза Франк. — Само по-скоро да се измъкваме от тази дупка.
По обратния път от изоставената фабрика Бърни тръгна пръв, следван от Чарлз и накрая Франк. Когато минаваха край асансьорната шахта, Чарлз потръпна, като си помисли колко малко му беше останало, за да не падне в нея. Докато вървеше, се замисли за въпроса на Бърни за белезниците. Очевидно от „Рисайкъл“ бяха извикали полицията и бяха направили оплакване.
Никой не проговори, докато вървяха в колона по един през старата фабрика, после през празното пространство стигнаха до полицейския додж аспен. Вкараха Чарлз на задната седалка, зад мрежестата преграда. Франк запали двигателя и даде на заден от паркинга.
— Хей, моята кола е в обратна посока — каза Чарлз, като се наведе до мрежата.
— Знаем къде е колата ти — каза Франк.
Чарлз пак се облегна и се опита да се успокои. Сърцето му все още биеше силно в гърдите и краката го боляха ужасно. Погледна навън през прозореца и се запита дали го отвеждаха към полицейския участък. Обаче не направиха завой. Вместо това продължиха на юг и извиха пред вратата на паркинга на „Рисайкъл“.
Чарлз отново се наведе напред.
— Слушайте. Имам нужда от вашата помощ. Трябва да набавя неопровержимо веществено доказателство за това, че „Рисайкъл“ изхвърля отрови в Потомак. Затова бях тук, когато те се нахвърлиха върху мен и унищожиха камерата ми.
— Ти слушай, глупако — каза Франк. — Обадиха ни се, че си влязъл незаконно тук. И на всичко отгоре си нападнал един от работниците, като си го вкарал в някаква киселина. А миналата нощ си се разправял с началник-смяната, Пат Арчър.
Чарлз се отдръпна, тъй като му стана ясно, че щеше да се наложи да изслуша всичко, което Франк си беше наумил да каже. По всяка вероятност Франк се нуждаеше от проявена инициативност за кариерата си. С известно раздразнение, което помрачи облекчението му, Чарлз се примири с факта, че ще трябва да стигне и до участъка.
Спряха на известно разстояние от главния вход. Франк натисна клаксона три пъти и зачака. Не след дълго алуминиевата врата се разтвори и Чарлз видя Нат Арчър, следван от по-нисък мъж, чийто крак беше омотан с бинтове от коляното надолу.
Франк се измъкна иззад волана и заобиколи колата, за да отвори вратата на Чарлз.
— Вън — беше всичко, което каза.
Чарлз се подчини. Беше навалял около три сантиметра пресен сняг и се подхлъзна, но запази равновесие. Мястото, където го беше ударила палката на Франк, го болеше повече, когато стоеше прав.
Нат Арчър и придружителят му бавно се приближиха до Франк и Чарлз.
— Този ли е? — попита Франк, като прегъна едно пакетче дъвка и го пъхна дълбоко в устата си.
Арчър впи поглед в Чарлз и каза:
— Той е, точно така.
— Е, искате да повдигнете обвинение ли? — попита Франк, дъвчейки с шумни, мляскащи звуци.
Арчър се затътри обратно към фабриката.
Франк, не преставайки да мляска, заобиколи полицейската кола и влезе вътре.
Чарлз, объркан, се обърна да погледне към Брезо. Мъжът стоеше пред него, разтеглил устни в беззъбата си усмивка. Чарлз забеляза белега му, който се спускаше през цялата му буза и правеше усмивката му малко разкривена.
В прилив на неочаквана свирепост, Брезо стовари един мощен удар в коремната област на Чарлз. Чарлз съзря замахването на ръката му и успя леко да парира с лакътя си. Въпреки това ударът попадна в стомаха, преви го на две и той се сгърчи върху студената земя, борейки се за глътка въздух. Брезо остана да стои над него, очаквайки продължение, но се задоволи само да изрита малко сняг върху Чарлз и се оттегли, накуцвайки леко на превързания си крак.
Чарлз се повдигна на ръце и колене. За момент от болката загуби ориентация. Чу да се отваря врата на кола и усети някой да го дърпа за ръкава, изправяйки го на крака. С ръка на корема, Чарлз се остави да го отведат обратно в полицейската кола. Седна вътре и отпусна глава върху облегалката.
Почувства как колата се хлъзна, но това не го вълнуваше. Не отвори очите си. Болеше го твърде много само от усилието да диша. След малко колата спря и вратата се отвори. Чарлз отвори очи и видя Франк Нейлсън, надвесен над задната седалка.
— Изчезвай, момченце. Трябва да се смяташ късметлия, че се отърва толкова лесно. — Протегна ръка и издърпа Чарлз към себе си.
Чарлз излезе, чувствайки се леко замаян. Франк затвори вратата и седна зад волана. Спусна прозореца.