— Мисля, че ще е по-добре да стоиш настрана от „Рисайкъл“. Из града се разчу доста бързо, че се опитваш да създаваш неприятности. Нека да ти кажа нещо. Ако си ги търсиш, ще ги намериш. Всъщност, ще си намериш повече неприятности, отколкото можеш да си представиш. Градът преживява от „Рисайкъл“, а ние хората, които съблюдаваме за спазването на закона, няма да сме в състояние да гарантираме твоята безопасност, ако се опиташ да промениш това. Както и безопасността на семейството ти. Помисли върху това.
Франк затвори прозореца си и рязко завъртя колелата, оставяйки Чарлз там, на паркинга, целия изпръскан с кал. Колата на Чарлз беше на двадесет стъпки напред, полузакрита с пелена от сняг. Дори през спазмите на болката, Чарлз усети в гърдите му да се надига вълна от ярост. За Чарлз неблагополучията в живота неизменно се превръщаха в стимул за нови енергични действия.
Катрин и Джина почистваха в кухнята, когато чуха спирането на кола в алеята. Катрин изтича до прозореца и дръпна пердето, изпъстрено с червени квадрати. Силно се надяваше да е Чарлз; не знаеше нищо за него от момента, от който избяга от болницата, а на телефона в лабораторията не отговаряше никой. Знаеше, че трябва да му каже за процедурата в съда. Не можеше да го остави да научи от съдебното копие, което щяха да му връчат сутринта.
Наблюдавайки светлините, които се приближаваха по алеята, Катрин се чу да си шепне: „Нека да си ти това, Чарлз, моля те“. Колата взе последния завой и мина под прозореца. Беше неговата кола! Катрин въздъхна облекчено. Върна се към средата на стаята и взе от изненаданата Джина кърпата за бърсане на чинии.
— Майко, Чарлз е. Би ли имала нещо против да отидеш в другата стая? Искам да поговоря с него, сама.
Джина се опита да протестира, но Катрин нежно сложи пръст на устните й, подканвайки я да замълчи.
— Важно е.
— Ще се справиш ли?
— Разбира се — каза Катрин и я поведе към съседната стая.
Чу вратата на колата да се затваря. Катрин се приближи до вратата. Когато Чарлз тръгна нагоре по стълбите, тя отвори.
Преди да успее да види ясно лицето му, усети миризмата, която се носеше от него. Замириса й на нещо застояло, като от влажни хавлии, прибрани в шкаф през лятото. Когато той влезе на светло, видя охлузения му и подпухнал нос. На горната му устна имаше струйка засъхнала кръв и цялото му лице беше мръсно, а панталонът скъсан на дясното коляно. Но най-тревожно от всичко беше разстроеното му изражение и едва сдържания гняв.
— Чарлз? — Ставаше нещо ужасно. Беше се безпокоила за него цял следобед и вида му сега говореше, че тревогата й не е била напразна.
— Просто не ми казвай нищо за момент — поиска Чарлз и се дръпна да избегне допира й. След като си свали палтото, тръгна към телефона и нервно запрелиства бележника с телефонни номера.
Катрин издърпа една чиста кърпа от чекмеджето, намокри края й и се опита да почисти лицето му, за да види от къде е текла кръвта.
— Господи, Катрин! Можеш ли да почакаш секунда? — ядоса се Чарлз и я бутна настрана.
Катрин отстъпи. Мъжът пред нея се държеше като чужд. Загледа го как набира номера, как яростно натискаше бутоните.
— Доусън — изкрещя в слушалката Чарлз. — Не ме интересува дали държиш в малкия си джоб полицията и целия скапан град! Няма да ти се размине това! — Чарлз подсили заплахата си, като тръшна слушалката на вилката. Не очакваше отговор и побърза да затвори, за да изпревари Доусън. След това обаждане нервите му малко се отпуснаха. Разтърка за момент слепоочията си с бавни, кръгови движения. — Нямах представа, че това наше спретнато, мъничко градче, е толкова корумпирано — каза той с почти нормален тон.
Катрин започна да си отдъхва.
— Какво се е случило с теб? Наранен си!
Чарлз я погледна. Поклати глава и, за нейна изненада, се разсмя.
— Пострада преди всичко гордостта ми. Трудно е да се откажеш от всичките си мъжествени фантазии само за една вечер. Не, не съм ранен. Поне не лошо. Особено защото в един момент помислих, че съм свършен. Но засега имам нужда от нещо за пиене. Плодов сок. Каквото и да е.
— Вечерята ти е във фурната. Държа я топла.
— Исусе! Не бих могъл да ям — каза Чарлз, отпускайки се бавно на един от кухненските столове. — Но съм адски жаден. — Ръцете му трепереха, когато ги сложи върху масата. Стомахът го болеше на удареното място.
Катрин наля чаша ябълков сайдер и го занесе на масата. Забеляза Джина, изправена с невинно изражение на вратата. Нервно Катрин направи знак на майка си да се върне във всекидневната. После седна до масата. Поне за момента се беше отказала от идеята да обясни на Чарлз историята с попечителството.