— Ъх! — намръщи се Мишел. — Мразя, когато е изпълнен с мехурчета.
— Да, да… — каза Жан Пол. — И ако това не е малката принцеса, която се преструва на болна, за да не ходи на училище…
— Не дразни сестра си! — изкомандва Чарлз.
Изведнъж главата на Мишел отскочи напред от силно кихане, при което сока от чашата й се разля на пода. Тя усети как струя течност рукна от носа й и несъзнателно се наведе, запушвайки го с ръка. После, за свой ужас, видя, че е кръв. „Татко!“ — изкрещя и втренчено загледа как ръката й се напълни и кръвта започна да капе по пода.
Чарлз и Катрин скочиха едновременно от масата. Катрин грабна една от кухненските кърпи, докато Чарлз взе Мишел на ръце и я отнесе във всекидневната.
Двете момчета погледнаха към локвичката кръв на пода, после към закуската си, опитвайки се да преценят ефекта на епизода върху апетита им. Катрин се върна на бегом, издърпа една табличка с кубчета лед от хладилника и се втурна обратно във всекидневната.
— Ъх — каза Чък — не можеш ме накара да стана доктор, даже за един милион долара. Не понасям кръв.
— Мишел винаги успява да стане център на внимание — каза Жан Пол.
— Опитай се да го кажеш пак.
— Мишел винаги успява да… — повтори Жан Пол. Беше лесно и забавно да поднасяш Чък.
— Млъквай, глупако! — Чък стана и изхвърли остатъците от кашата си „Грейп Нътс“ в кофата за отпадъци. После, заобикаляйки кръвта на пода, се запъти към стаята си.
След още четири залъка, Жан Пол свърши със закуската си, също стана и остави чинията в мивката. С една хартиена салфетка изтри кръвта на Мишел.
— Дявол да го вземе! — каза Чарлз, излизайки от къщата през задната врата. Бурята беше докарала североизточния вятър, а с него и миризмата на изгоряла гума от фабриката за преработка. — Каква воня!
— Гадна дупка, не място за живеене! — каза Чък.
Опънатите нерви на Чарлз настръхнаха от дръзката забележка, но той се въздържа. Сутринта и без това беше достатъчно лоша. Стиснал здраво зъби, той се сгуши в коженото си яке, за да се предпази от снежната вихрушка и си запробива път към гаража.
— Веднага щом успея, тръгвам за Калифорния — каза Чък, стъпвайки внимателно в следите на Чарлз. Беше се натрупал около трисантиметров сняг.
— По начина, по който се обличаш, там ще си съвсем на място — каза Чарлз.
Жан Пол, последен в колоната, се изсмя, а дъхът му излетя като облаче пара. Чък се завъртя и го бутна в дълбокия сняг извън утъпканата пътека. Чуха се ядосани закани, но Чарлз не им обърна внимание. Беше твърде студено, за да се спира. Резките пориви на вятъра щипеха, а миризмата му беше ужасна. По-рано беше различно, фабриката за каучук заработи през 1971 — една година след като с Елизабет купиха къщата. Преместването тук всъщност беше нейна идея. Искаше децата й да израснат в чистия, свеж въздух извън града. Каква ирония, помисли си Чарлз, докато отключваше гаража. Но не беше чак толкова лошо. Усещаха миризмата от фабриката само когато вятърът духаше от североизток, а това, за щастие, не ставаше много често.
— Проклятие — каза Жан Пол, загледан надолу към рибарника. — С този нов сняг сега ще трябва наново да почиствам цялата си площадка за хокей. Хей, татко, как така водата около къщичката на Мишел не замръзва никога?
След като подпря вратата с едно парче тръба, Чарлз погледна към рибарника.
— Не знам. Никога не съм мислил за това. Трябва да има някаква връзка с течението, защото там оня провлак води до реката, а пък той също не е замръзнал.
— Ъх — каза Чък, сочейки някъде зад къщичката. Там, върху замръзналата кал, ограждаща езерцето, лежеше мъртва дива патица. — Ето още една. Сигурно и те не могат да понасят вонята.
— Странно — каза Чарлз, — не сме виждали патици от няколко години. В началото, когато се преместихме тук, ми се налагаше да ги гоня от къщичката на Мишел. А после изчезнаха.
— Ето още една — извика Жан Пол. — Но тази не е мъртва. Подскача наоколо.
— Изглежда като пияна — каза Чък.
— Хайде, дай да й помогнем.
— Нямаме много време — предупреди Чарлз.
— О, хайде! — Жан Пол се затича през замръзналия отгоре сняг.
Нито Чарлз, нито Чък споделяха ентусиазма на Жан Пол, но все пак го последваха. Когато го настигнаха, той се беше навел над нещастното същество, мятащо се като в агония.
— Господи, има припадък от епилепсия! — каза Чък.