— Какво се опитваш да ми кажеш?
— Искам да се върнеш, да свалиш палтото си и да седнеш — каза Катрин, сякаш говореше на капризно дете.
Чарлз тръгна право към нея.
— Мисля, че е по-добре да ми разкажеш за тези мерки.
Въпреки че Катрин не беше допускала, че е възможно, сега изпита страх, когато се вгледа в присвитите очи на Чарлз.
— След като ти напусна с такава бързина болницата днес следобед, проведох разговор с д-р Кайцман и д-р Уайли. Те бяха на мнение, че си под особено силно нервно напрежение и е вероятно да не бъдеш в състояние да вземаш правилни решения относно лечението на Мишел. — Катрин съзнателно се опитваше да имитира юридическата формулировка, която беше чула на срещата. Това, което я ужасяваше най-много, беше реакцията на Чарлз към нейното участие. Искаше да му подчертае, че е била принудена да участва. Вдигна поглед към лицето му. Очите му бяха студени. — Адвокатът на болницата каза, че Мишел има нужда от временен настойник и лекарите се съгласиха. Те казаха, че могат да го направят без моето съдействие, но че би било по-лесно, ако аз помогна. Мислех, че постъпвам правилно, но ми беше трудно да взема такова решение. Чувствах, че един от нас все пак трябва да поеме отговорност.
— И така какво се случи? — Лицето на Чарлз беше станало тъмночервено.
— Имаше спешно гледане на делото за иска пред съдия — каза Катрин. Разказваше му го лошо и в неподходящо време. Оплиташе се, объркваше всичко. Запъвайки се продължи: — Съдията се съгласи, че Мишел трябва да получи общопризнатото лечение за нейното състояние, според както го описа д-р Кайцман. Аз бях определена за временен настойник. Ще има дело по този иск след три дни и окончателно гледане на делото след три седмици. Съдът определи и още един служебен настойник и, слушай Чарлз, повярвай ми, направих всичко това за Мишел. Не правя нищо против самия теб, нито за да застана между теб и Мишел.
Катрин затърси с поглед в очите му поне искрица от разбиране. Видя само ярост.
— Чарлз! — извика Катрин. — Повярвай ми! Лекарите ме убеждаваха, че си бил подложен на огромно напрежение. Че не си на себе си. Погледни се! Д-р Кайцман е световноизвестен за лекуването на левкемия у деца. Направих го само заради Мишел. Това е само временно. Моля те! — Катрин избухна в сълзи.
Джина незабавно се появи на вратата:
— Наред ли е всичко? — изплашено извика тя.
Чарлз заговори много бавно, загледан в лицето на Катрин:
— Моли се на Бога, това да не е истина. Моли се, да не си съчиняваш всичко това.
— Истина е — успя да промълви Катрин. — Истина е. Ти си замина. А аз направих най-доброто, което можах. Ще ти връчат копие от преписката сутринта.
Чарлз избухна с такава сила, на която никога не беше предполагал, че е способен. Под ръка единствено му беше малък куп чинии. Грабвайки ги от шкафа, той ги издигна над главата си и запрати на пода сред оглушителен трясък.
— Не мога да издържам това! Всички са против мен. Всички!
Катрин се сви до мивката, вцепенена от ужас. Джина стоеше, разкъсвана от чувства до вратата, искаше й се да избяга, но се страхуваше за безопасността на дъщеря си.
— Мишел е моя дъщеря, моя плът и кръв — беснееше Чарлз. — И никой няма право да ми я отнема!
— Тя е и моя осиновена дъщеря — изхлипа Катрин. — И чувствата ми не са по-слаби от твоите. — Преодолявайки страха си, тя грабна Чарлз за реверите и го разтърси с цялата си сила. — Моля те, успокой се. Моля те!
Последното, което Чарлз можеше да понесе в момента, беше някой да го задържа със сила. По рефлекс ръката му изхвръкна и с ненужна сила отхвърли ръцете на Катрин във въздуха. При замаха ръката му непредпазливо отскочи и засегна лицето на Катрин, събаряйки я по гръб върху кухненската маса.
Един стол падна и Джина изкрещя, спусна се в стаята и препречи мощното си тяло между Чарлз и замаяната си от удара дъщеря. Занарежда някаква молитва и се прекръсти.
Чарлз се пресегна и грубо я изтласка настрана. Сграбчи Катрин за двете рамене и я разтърси като парцалена кукла.
— Искам да се обадиш и да анулираш съдебните искове. Разбираш ли ме?
Чък дочу разправията и се спусна надолу по стълбите. Хвърли един поглед на сцената пред себе си и се хвърли в стаята, сграбчи баща си в гръб и притисна ръцете му до тялото. Чарлз се опита да се освободи, но не успя. Затова пусна Катрин, замахна с лакът назад, и го стовари в корема на Чък. Чу се свистене и въздухът на Чък пресекна. Чарлз се завъртя, изблъска Чък назад, така че той се препъна, падна и удари главата си в пода. Катрин изпищя. Кризата се разрастваше във верижна реакция. Тя се хвърли върху Чък, за да го защити от баща му и едва в този момент Чарлз осъзна, че беше нападнал собствения си син.