Някой му извика, когато минаваше край помещението на сестрите, но той дори не погледна по посока на гласа. Стигна до стаята на Мишел и се промъкна през частично отворената врата.
Беше по-тъмно, отколкото в коридора, тъй като светлината идваше само от една малка нощна лампа, поставена ниско до пода. За да свикне с тъмнината, Чарлз спря за момент и огледа обстановката. Кардиалният монитор се виждаше от другата страна на леглото. Звуковият сигнал беше намален, но светлинният чертаеше непрекъсната, флуоресцираща крива по малкия екран. Спускаха се интравенозни тръбички, свързани към ръцете на Мишел. Тази от ляво завършваше с извит верижен накрайник и Чарлз знаеше, че се използва за венозни преливания при хемотерапия.
Чарлз тихо навлезе навътре, с очи, приковани в спящото лице на дъщеря си. Когато приближи достатъчно, разбра, за своя изненада, че очите на Мишел не са затворени. Те следяха всяко негово движение.
— Мишел? — прошепна Чарлз.
— Татко? — прошепна в отговор Мишел. Беше си помислила, че в стаята е влязъл още един санитар, прокрадващ се, за да вземе кръв.
Чарлз нежно вдигна Мишел на ръце. Беше чувствително по-лека. Опита се да отвърне на прегръдката му, но нямаше сили. Той притисна бузата си до нейната и бавно я залюля. Чувстваше как кожата й изгаря от температура. Погледна лицето й и забеляза напуканите устни. Завладя го такова отчаяние, че не можеше дори да заплаче. Животът не беше честен. Беше едно ужасно изпитание, в което надеждата и щастието бяха само преходни илюзии с единствено предназначение — да направят неизбежната трагедия още по-мъчителна.
Докато притискаше в прегръдките си дъщеря си, Чарлз се замисли за реакцията си към „Рисайкъл Лтд“ и се почувства глупак. Естествено, разбираше желанието си за отмъщение, но при дадените обстоятелства имаше по-важни неща, с които да прекарва времето си. Явно хората от „Рисайкъл“ не се интересуваха от едно дванадесетгодишно момиче и им беше много удобно да затворят очи пред всякакви морални изисквания за отговорност. А какво да каже за така наречения Раков институт? Те интересуваха ли се? Чарлз се съмняваше и в това, след като беше разбрал вътрешните двигателни сили в мястото, където самият той работеше. И иронията беше в това, че хората, контролиращи цялата тази мегалитна ракова институция, бяха изложени на всички рискове на болестта наравно с всички останали.
— Татко, защо носа ти е толкова подут? — попита Мишел, поглеждайки лицето му.
Чарлз се усмихна. Както беше болна, Мишел продължаваше да бъде загрижена за него! Невероятно!
Съчини набързо някаква история, че се е подхлъзнал на снега и е паднал по очи. Мишел се разсмя, но лицето й бързо стана сериозно.
— Татко, ще се оправя ли?
Без да иска Чарлз се поколеба. Въпросът го завари неподготвен.
— Разбира се — засмя се, опитвайки се да прикрие паузата. — Всъщност не мисля, че ще имаш нужда от тези лекарства вече. — Чарлз се изправи и посочи системата за хемотерапия. — Защо не взема просто да я махна?
Лицето на Мишел помръкна от тревога. Тя ненавиждаше всякакви манипулации със системата.
— Няма да боли — каза Чарлз. Сръчно, той махна пластмасовия катетър от ръката на Мишел, като притискаше мястото с ръка. — Другата система ще ти трябва още малко, в случай, че сърцето ти отново се разбърза. — Чарлз закачливо почука гръдния й кош.
Някой внезапно светна лампата и стаята се обля в ярка, флуоресцентна светлина.
Влезе една сестра, следвана от двама униформени полицаи от охраната.
— Г-н Мартел, съжалявам, но ще трябва да напуснете. — Тя забеляза висящия край на интравенозната система и гневно поклати глава.
Чарлз не отговори. Седна на ръба на леглото на Мишел и отново я взе в прегръдките си.
Сестрата кимна на полицаите да помогнат. Те се приближиха и любезно подканиха Чарлз да излезе.
— Бихме могли да ви арестуваме, ако не се подчините — каза сестрата, — но не искам да правя това.
Чарлз позволи на полицаите да свалят ръцете му от Мишел.
Мишел погледна към полицаите, после към баща си.
— Защо искат да те арестуват?
— Не зная — каза усмихнат Чарлз. — Предполагам, защото сега не са часовете за посещения. — Чарлз се изправи, наведе се, целуна Мишел и каза: — Опитай се да бъдеш послушна. Ще се върна скоро.
Сестрата загаси лампата. Чарлз помаха за довиждане от вратата и Мишел му махна в отговор.