Причините, поради които закъсня, бяха две. Първо, изобщо не беше сигурна дали ще види Чарлз през този ден, така че нямаше смисъл да подготвя лабораторията. И второ, предната нощ се беше прибрала много късно. Беше нарушила едно от златните си правила: никога да не приема покана в последния момент. Но след като беше съобщила на д-р Морисън, че Чарлз не работи върху изследването на „Кансеран“, той успя да я убеди да прекъсне работата си за деня и да си вземе почивка. Поиска също и домашния й телефон, за да й съобщи резултата от срещата с Чарлз и двамата Уайнбъргър. Въпреки че Елен не очакваше да й се обади, той все пак позвъни и й каза за изпитателния срок на Чарлз и за това, че са му дали двадесет и четири часа, за да реши дали ще се включи в играта или не. После я покани на вечеря. Тъй като реши, че ще е бизнес среща, Елън прие и после не съжаляваше. Д-р Морисън не изглеждаше като Пол Нюман, но беше очарователен мъж и с явна тежест в научните среди.
Елън се опита да отключи вратата на лабораторията и се изненада, когато разбра, че е вече отключена. Чарлз отдавна беше потънал в работа.
— Мислех, че днес вероятно няма да дойдеш — непреднамерено се пошегува Чарлз.
Елън свали палтото си и се постара да потисне леките си угризения.
— Не смятах, че ще бъдеш тук.
— О? — каза Чарлз. — Е, работих през по-голямата част от нощта.
Елън се приближи до бюрото му. Чарлз беше разтворил нов лабораторен дневник и няколко страници вече бяха изписани с прилежния му почерк. Изглеждаше ужасно. Косата му беше сплъстена, което подчертаваше оредяването й високо на темето. Очите му изглеждаха изморени и се нуждаеше от избръсване.
— Какво правиш? — попита Елън, опитвайки се да прецени настроението му.
— Свърших доста неща — каза Чарлз с една епруветка в ръката. — И имам някои добри новини. Нашият метод за изолиране на протеинов антиген от животинска ракова клетка функционира точно толкова добре при човешка ракова клетка. Хибридомата, която направих с левкемичните клетки на Мишел, действа безупречно.
Елън кимна. Вече изпитваше съжаление към Чарлз Мартел.
— Освен това — продължи Чарлз, — прегледах всички мишки, които инжектирахме с антиген на гръден рак. Две от тях показват слаба, но определена и окуражителна реакция чрез изграждане на антитела. Днес искам да ги инжектирам с нова доза антиген и бих искал също да започна работа с нова верига мишки, като използвам левкемичен антиген от Мишел.
— Но, Чарлз — съчувствено каза Елън, — от нас се очаква да не се занимаваме с това.
Чарлз внимателно постави на бюрото епруветката, която беше в ръцете му, сякаш съдържаше нитроглицерин, готов да избухне всеки момент. Обърна се и погледна Елън.
— Все още аз давам разпореждания тук. — Гласът му беше безизразен и сдържан, може би прекалено сдържан.
Елън кимна. В действителност, беше започнала малко да се страхува от Чарлз. Без повече думи, тя се отправи към мястото си и започна да подготвя мишките за инжектиране. С периферното си зрение забеляза как Чарлз се върна до бюрото си, взе някакви документи и започна да ги чете. Погледна към часовника. Малко след девет щеше да се извини, да излезе от лабораторията и да отиде при Питър.
Рано сутринта Чарлз беше получил копието, отнасящо се до отнемането на настойническите му права. Беше поел документите от разносвача на шерифския отдел, без да каже нито дума и дори не беше ги погледнал до този момент. Не обичаше езика на юридическите формулировки, затова само хвърли поглед на формулярите и отбеляза, че от него се искаше да се яви на процеса след три дни. Върна документите в плика им и ги хвърли настрани. Трябваше да се консултира с адвокат.
След като погледна часовника си, Чарлз вдигна телефона. Първият му разговор беше с Джон Рандолф, градски управител на Шафсбъри, Ню Хампшир. Чарлз го познаваше, тъй като беше и собственик на местния магазин за железария.
— Имам едно оплакване — каза Чарлз след обичайните поздрави, — от полицейските служби в Шафсбъри.
— Надявам се, че не говорите за миналата нощ и случая във фабриката — каза Джон.
— Всъщност, става въпрос точно за това — каза Чарлз.
— Е, вече сме информирани за всичко по този инцидент — каза Джон. — Франк Нейлсън извика на разговор тримата членове на градската управа в ресторанта на Джей Пи. Разказа всичко. Аз останах с убеждението, че направо си извадил късмет, че Франк Нейлсън се е появил.