— И аз първо помислих така — каза Чарлз. — Но не след като ме заведоха обратно в „Рисайкъл“, така че един малоумен да ми извади душата.
— Не зная за това — призна Джон. — Но зная обаче, че си влязъл незаконно, а после си бутнал някого в някаква киселина. Защо, за бога, създаваш неприятности във фабриката? Не си ли лекар? Изглежда ми странно поведение за един лекар.
Внезапен гняв замъгли разсъдъка на Чарлз. Той се впусна в разпалени обяснения за това, как „Рисайкъл“ изхвърля бензол и други отровни химикали в реката. Каза на градския управител, че заради доброто на обществеността се опитва да издейства затварянето на фабриката.
— Не мисля, че обществеността ще погледне благосклонно на затварянето на фабриката — каза Джон, когато Чарлз най-после направи пауза. — Тук имаше голяма безработица, преди да отворят тази фабрика. Благоденствието на нашия град е пряко свързано с „Рисайкъл“.
— Предполагам, че мярката за благоденствие е броят на продадените перални машини — каза Чарлз.
— Да, те са част от него — съгласи се Джон.
— Исусе Христе! — изкрещя Чарлз. — Причиняването на смъртоносни болести като левкемия и апластична анемия у деца, е висока цена за едно благополучие, не си ли съгласен?
— Не зная нищо по тези въпроси — спокойно каза Джон.
— Не мисля, че искаш да узнаеш нещо.
— Обвиняваш ли ме?
— Адски си прав. Обвинявам те в безотговорност. Дори да съществуваше и най-малкото съмнение, че „Рисайкъл“ изхвърля отровни химикали в реката, фабриката би трябвало да се затвори, докато се извърши проверка. Рискът не може да се мери с шепа нищожни работни места.
— Лесно ти е да го кажеш, тъй като си доктор на медицинските науки и не ти се налага да се тревожиш за пари. Обаче тези работни места са важни за града и хората, които работят там. А колкото за оплакването ти от нашата полиция, защо просто не престанеш да се бъркаш в работата ни? Точно това предложиха и съветниците на градската управа тази сутрин. Ние нямаме нужда от съветите на всички вас с модерните ви дипломи от Харвард, за да ни поучавате как да живеем.
Чарлз чу познатото изщракване на затворен телефон. Дотук, каза си, толкова за съдействието на градската управа.
Тъй като знаеше, че гневът няма да го доведе до никъде, Чарлз набра номера на Агенцията за опазване на околната среда. Поиска връзка с мисис Амендола от Отдела за контрол върху прилагане на законите. За негова изненада го свързаха веднага и в слушалката се чу леко носовия глас на мисис Амендола. Чарлз се представи и после описа какво е открил в „Рисайкъл Лтд“.
— Резервоарът, в който се събира бензола, има тръба, която го свързва направо с водосточните тръби на покрива — каза Чарлз.
— Това не е много разумно — каза мисис Амендола.
— Мисля, че е направо нагло — каза Чарлз. — И отгоре на всичко, имат една яма с химикали там, откъдето те непрекъснато се стичат в реката.
— Направихте ли снимки? — попита мисис Амендола.
— Опитах се, но не успях — каза Чарлз. — Мисля, че вашите хора може да имат повече късмет от мен. — Чарлз не виждаше никакъв смисъл да навлиза в дискусия с Агенцията, що се отнасяше до разрушаването на неговата камера. Ако това би му помогнало, за да възбуди интереса на Агенцията, би разказал. Но както стояха нещата, той дори се страхуваше, че с разказа за камерата си би ги обезкуражил по-скоро.
— Ще позвъня на някои места — каза мисис Амендола. — Но не мога да обещая нищо. Бих имала повече шансове за успех, ако ми бяхте дали писмено оплакване, както обещахте, и една-две снимки, дори да са лоши.
Чарлз й каза, че ще се заеме с това веднага, щом има възможност, но би бил благодарен, ако тя все пак направи опит да предизвика някои действия въз основа на информацията, която вече беше й дал. Когато затвори телефона, не беше много убеден, че действия ще последват.
Чарлз се върна на работния плот в лабораторията и загледа приготовленията на Елън. Не се намеси, защото Елън познаваше този вид работа много по-добре от него. Затова се зае с разтвора на левкемичния антиген на Мишел, за да го подготви за инжектиране в мишките. Тъй като спринцовката беше стерилна, Чарлз приложи стерилен способ за извличане на точния обем разтвор. После прибави тази квотна част към определено количество физиологичен разтвор, за да постигне концентрацията, която искаше. Върна стъкленицата с останалия антиген в хладилника.
Приключил с разтвора, Чарлз го подаде на Елън и й каза да продължи това, с което се занимаваше, защото той щеше да излезе за малко и да потърси адвокат. Каза й, че ще се върне преди обедната почивка.