Чарлз гневно изгледа двамата мъже.
— Преди да си тръгна, искам да ви кажа нещо: мисля, че фактът, че фармацевтичната фирма и раковият проучвателен институт се контролират от една и съща компания майка, е престъпление, особено поради това, че изпълнителните директори на двете компании са членове на Управителния съвет на Националния Раков Институт и се самонаграждават с премии. „Кансеран“ е прекрасен пример за това финансово кръвосмешение. Лекарството вероятно е дотолкова токсично, че никога не би могло да бъде използвано върху хора, освен ако изпитанията не продължат да се фалшифицират. И възнамерявам да направя тези факти публично достояние, за да не позволя това да се случи.
— Стига! — изкрещя д-р Ибанез. Стовари юмрук върху бюрото си и във въздуха се разхвърчаха документи. — Що се отнася до статута на Уайнбъргър и потенциалните възможности на „Кансеран“, по-добре не се намесвай. Сега заминавай оттук, преди да съм се отказал от компенсациите, които сме ти предложили.
Чарлз се обърна, за да излезе.
— Мисля, че ще трябва да потърсиш известна помощ от психиатър — предложи Морисън с професионален тон.
Чарлз не успя да потисне детинския си порив и показа пръст на Морисън, преди да излезе от канцеларията на директора, щастлив, че е свободен от института, който вече ненавиждаше.
— Господи! — възкликна д-р Ибанез, след като вратата се затвори. — Какво му е на този човек?
— Неприятно ми е да изтъквам, че ви предупредих — каза д-р Морисън.
Д-р Ибанез потъна в креслото зад бюрото си с цялата тежест, която му позволяваше крехкото му телосложение.
— Никога не съм си мислил, че ще трябва да кажа това, но се страхувам, че Чарлз може да стане опасен.
— Какво смятате, че искаше да каже с това „ще направя фактите публично достояние“? — Д-р Морисън седна, оправяйки внимателно панталона си, за да не се развалят ръбовете.
— Бих искал да зная — каза д-р Ибанез. — Това ме кара да се чувствам неспокоен. Мисля, че той би могъл да нанесе непоправима вреда на проекта „Кансеран“, да не говорим за щетите на самия институт.
— Не зная какво можем да направим — призна д-р Морисън.
— Мисля, че ще можем само да реагираме на предприетите стъпки от страна на Чарлз — каза д-р Ибанез. — Тъй като би било най-добре да го държим настрана от пресата, не смятам за правилно да разгласяваме уволнението му. Ако някой пита, нека просто да казваме, че му е даден неограничен отпуск поради заболяването на дъщеря му.
— Не мисля, че трябва да се споменава дъщеря му — каза д-р Морисън. — Това е точно от онези истории, които допадат на пресата. Може да предизвика обратен ефект и да даде опорна точка на Чарлз.
— Прав си — каза д-р Ибанез. — Просто ще кажем, че е в отпуск.
— А ако Чарлз сам се обърне към пресата? — попита д-р Морисън. — Те биха могли да се вслушат в думите му.
— Все пак мисля, че е съмнително — каза д-р Ибанез. — Той ненавижда журналистите. Но ако отиде при тях, тогава ще трябва действително да го дискредитираме. Можем да поставим под въпрос душевното му състояние. Всъщност, можем да кажем, че тази е причината за освобождаването му. А дори е истина!
Д-р Морисън си позволи една тъничка усмивка.
— Забележителна идея. Имам един приятел психиатър, за когото съм сигурен, че ще може да ни изгради силна защита. Какво ще кажете, да пристъпим веднага към действие, за да бъдем подготвени, в случай че подобно нещо стане?
— Питър, понякога си мисля, че зад това бюро не седи който трябва. Ти никога не позволяваш човешките чувства да вземат връх над работата.
Морисън се усмихна, не съвсем сигурен дали му направиха комплимент.
Чарлз бавно слезе по стълбите, борейки се с гнева и отчаянието си. Що за свят беше този, в който изискванията на бизнеса се поставяха пред морала, и още повече, във фармацевтичния бизнес? Що за свят беше този, който можеше да погледне на другата страна, след като е причинил смъртоносна левкемия на едно невинно дванадесетгодишно дете?
Влизайки в лабораторията, Чарлз намери Елън качена на висока табуретка и разсеяно прелистваща някакво списание. Щом видя Чарлз, тя остави списанието и се изправи, приглаждайки работната си престилка.
— Ужасно съжалявам, Чарлз — с тъжно изражение му каза тя.