Читать онлайн "Треска за лалета" - Могак Дебора - RuLit

Tulip Fever

Cover Art provided courtesy of The Weinstein Company LLC.

Дебора Могак

ТРЕСКА ЗА ЛАЛЕТА

Английска Първо издание

София, 2017

ISBN 978-954-28-2388-9

ТРЕСКА ЗА ЛАЛЕТА

Дебора Могак

Тази книга е посветена на Ксаба, отново.

Хората са тези, които живеят най-отгоре, спокойно и улегнало; отдолу са сенките им, които се движат… Не бих се учудил, ако повърхността на каналите все още отразява сенките на хора от отминали векове, мъже с широки яки рюш, жени с пищно надиплени шапки… Градовете изглеждат сякаш са стъпили не върху земята, а върху собствените си отражения; тези достопочтени улици като че ли изникват от бездънните дълбини на мечтите…

Карел Чапек, Писма от Холандия

Да, аз познавах добре света на бедността и грозотата, но рисувах кожата, блестящата повърхност, външния вид на нещата: копринените дами и кавалери в безупречно черно. Възхищавах се как свирепо се бореха за живот, малко по-дълъг от този, който им, бе отреден. Те се бранеха чрез модни шивашки аксесоари, пищни волани, нестандартни маншети… какъвто и да е детайл, който би им позволил да просъществуват малко по-дълго, преди те — а ние също — да бъдат погълнати от черния фон.

Збигнев Херберт, Натюрморт с юзда

Нашата задача не е да разрешаваме енигми, а да осъзнаем, че те съществуват, да преклоним глава пред тях и да подготвим очите си за нескончаема радост и почуда. Ако все пак категорично държите да има някакви открития, ще ви кажа, че съм горд, че успях да комбинирам едно особено интензивно кобалтовосиньо с искрящо лимоненожълто, както и да изобразя отблясъка на южна светлина, падаща през дебело стъкло, върху сива стена… Позволете ни да продължим с архаичния си подход да разказваме на света помирителни думи и да говорим за радостта от възстановената хармония, за вечния копнеж по споделената любов.

Писмо, вероятно писано от Йоханес Вермер

София

Не ce доверявайте на външността

Якоб Катс, Морални емблеми[1], 1632

Вечеряме — съпругът ми и аз. Парченце праз се е закачило на брадата му. Наблюдавам го как подскача нагоре-надолу като насекомо, оплетено в тревата, докато той дъвче. Гледам го лениво, защото съм млада жена и живея простичко, в настоящето. Все още не съм умряла и не съм се родила отново. Все още не съм умряла за втори път — защото в очите на света това ще се счита за втора смърт. В моя край е моето начало, змията се навива и поглъща собствената си опашка. А в началото аз съм още жива и млада, въпреки че съпругът ми е стар. Надигаме чашите с вино и отпиваме. Върху моята са изписани думите: Човешките надежди са крехко стъкло, следователно животът също е кратък — гравирано нравоучение, което виждам, докато пия.

Корнелис си отчупва къшей хляб и го потапя в супата. Дъвче.

— Скъпа моя, трябва да обсъдим нещо. — Той избърсва устните си с кърпичка. — Нима всички ние в този преходен свят не копнеем за безсмъртие?

Изтръпвам, предусещайки какво следва. Поглеждам питката си хляб върху покривката. Разпукала се е при печенето и сега се е разтворила като устни. Женени сме вече три години, а аз все още не съм му родила дете. И то не защото не се опитваме. Съпругът ми все още е енергичен мъж в това отношение; нощем той се качва върху мен; разтваря краката ми и аз лежа като прекатурен по гръб бръмбар, затиснат под обувка. Той копнее за син с цялото си сърце — наследник, който да подскача по мраморните подове и да осигури бъдеще на тази огромна, кънтяща къща на улица Херенграхт.

Засега го разочаровам. Покорявам се на прегръдките му, разбира се, защото изпълнявам дълга си на съпруга и винаги ще му бъда благодарна. Светът е коварно място, а той ме поиска и взе за себе си, както ние поискахме и взехме нашата страна от морето, отводняваме я и я обграждаме с диги, за да бъде в безопасност, за да я опазим да не потъне под водите. Заради това го обичам.

вернуться

Книгите с емблеми са сборници с алегорични илюстрации със съпътстващ текст, обикновено някаква поучителна мисъл или стих. Този тип книги са популярни в Европа през 16 и 17 век. — Бел. прев.