Писмо до Герард Терборх от баща му, 1635
Якоб е амбициозен млад мъж. Знае, че ще стигне далеч. Макар да е само на шестнадесет, вече е предначертал живота си. До двадесет и пет планира вече да се е установил като художник със собствено ателие. Ще се специализира в портретите, защото в Амстердам има безкраен набор от потенциални клиенти, които искат да се видят обезсмъртени върху платно. До тридесетгодишна възраст ще си е създал име с творби от по-висок ранг — военни картини, гилдии, банкети на Гражданската гвардия. Не само че се заплаща за всеки индивидуален портрет от картината — за бюст еди-колко си, за цял ръст повече — но и после закачат платното на обществено място, което гарантира разпространяване на славата на художника надлъж и нашир.
Моделът му за подражание не е Ян, към когото храни смесени чувства. Тези, на които се възхищава, са Николас Елиас и Томас де Кейзер, успели портретисти на върха на славата си. Търсени са, картините им са на добро ниво и доставят поръчките си навреме. Все пак рисуването е търговия като всяка друга; успяват тези, които предлагат добро качество на разумна цена. Другият му идол е Герит Доу, бивш ученик на Рембранд ван Рейн. Колко е различен Доу от непоследователния си и темпераментен учител! Изпипаните детайли на картините на Доу гарантират високото им търсене. Колекционерът Йохан де Бие притежава двадесет и седем от тях; шведският посланик в Хага плаща хиляда флорина годишно — хиляда — само за правото пръв да закупи негова картина, ако някой се откаже от нея. Доу има стила, към който Якоб се стреми. Спретнатост и ред, а не объркващата фриволност на Рембранд, нито произволните нанасяния на боя на феномена от Антверпен — Петер Паул Рубенс. Якоб обича да държи нещата под контрол.
Рисуването е професия, не хазарт. Якоб няма доверие в невъздържаността. Тази лудост по лалетата, която е поробила съотечествениците му, не буди никакви чувства у него. Не изпитва нищо към нея освен презрение. За разлика от учителя си, той не е мечтател. Единственото удоволствие, което си позволява, е съботна разходка из най-престижните жилищни квартали на Амстердам, където се строят нови имения; докато върви, размишлява коя къща ще си купи, когато натрупа богатството си. Когато му дойде времето — когато се е утвърдил — ще си намери подходящо момиче от добро семейство и ще се задоми. Но не още. Не сега.
В няколко отношения Ян ван Лоос се оказа разочарование за него. Като начало — ателието му е винаги в безпорядък. Когато Якоб пристигна, беше същинска кочина. Четките изглеждаха сякаш са били дъвкани от плъхове. Когато идват клиенти, Ян ги посреща в опръсканите си с боя стари дрехи за рисуване — не им ли дължи поне малко уважение? Освен това — този слуга нехранимайко, който излиза да се шляе по всяко време — къде изобщо спи? В канавката?
И най-лошото от всичко — Ян очевидно е развратник — Матеус с право го беше предупредил. Ян явно прелюбодейства с онази омъжена жена. Когато се връща у дома всяка вечер, Якоб не споделя това с родителите си. Те биха се ужасили и биха му забранили да ходи при него.
Тази прекомерна сексуалност със сигурност е нещото, което кара Ян да пренебрегва работата си. Загубата на сперматозоиди изтощава мъжа и разрежда кръвта му. На всичкото отгоре и тази търговия с лалета. Напоследък Ян изглежда дори още по-изпаднал — обезумял поглед, рунтава брада. Не се е подстригвал от месеци. Къде му е професионализмът? Някои дни дори не се приближава до статива си.
Разбира се, това е разочароващо. Якоб беше очаквал повече наставления. Но всичко това се беше оказало и в негова полза. Очакваше първата година да се занимава с досадни задачи — да поправя четките, да опъва платното върху подрамките, да точи металните игли[34] и да приготвя грунд за дървените панели. С повече късмет щеше да има възможност да копира някои от творбите на учителя си.
Напоследък обаче Ян често отсъства. Дори когато е в студиото, е разсеян. Закъснява с изпълнението на поръчките си и е започнал да разчита на помощта на Якоб. През последните няколко месеца всъщност Якоб е по-скоро партньор, отколкото ученик на Ян. През лятото Ян започна три картини за продан на свободния пазар — Пейзаж с овчари, Похищението на Европа и една картина, която изобразява — съвсем уместно според Якоб — Ефектите от невъздържанието. Той се зае и с портрет, поръчан от виден чиновник от съда на щатхалтера. Но така и не му остана време да рисува и каза на Якоб да довърши платната. Не просто фона, не само дрехите — целите картини.
34
Подострена пръчица или тел от олово, калай или сребро за рисуване върху специално грундирана повърхност. Тази техника е широко използвана до средата на 17 век, когато графитът става по-общодостъпен и измества металните игли. — Бел. прев.