Стаята е неестествено тиха, сякаш е притаила дъх. Навън е мрачно; дневната светлина едвам се процежда през прозореца. Върху излъсканата дъбова маса с извити крака стоят пясъчният часовник, една недоядена ябълка и два полирани свещника. Изглеждат като най-безжизнения от натюрмортите. Natures mortes[35], така ги наричат французите — израз, който винаги е предизвиквал у него известна тревога. От горния етаж се чува вик — дрезгав, неописуем, нечовешки звук, който смразява кръвта му. На стената виси Сузана и старците. Сочната ѝ плът измъчва Корнелис.
Някога я намираше за възбуждаща, а колко отвратителна му се струва сега, защото ето докъде го бяха довели плътските му желания: да донесе подобно страдание на жената, която обича най-много на този свят. Колко покорно се поддаваше София на похотта му нощ след нощ, и какъв е резултатът? Този ужас, който той не може да сподели с нея.
О, велики и всемогъщи Боже, ние, твоите раби, жалки грешници, в този тежък час на страдание те молим за помощ… спасил, о, Боже…
Черно… бяло… черно… бяло… Сега прави по-малко крачки между виковете ѝ. Контракциите са по-чести.
Погледни надолу, умоляваме Те, и чуй как викаме от дълбините на болката си… чуй ме, о, Господи, Боже мой…
Черно… бяло…
Защото тачим Твоето Божествено величие и умоляваме за Твоята добрина… помогни ни, Боже, спаси ни, заради Твоето милосърдие…
Акушерката слиза по стълбите и влиза в стаята:
— Моля Ви, повикайте доктор Зорг — казва тя.
— Какво се е случило?
— Няма причина за безпокойство. Просто ми трябва помощ.
Акушерката му казва адреса на доктора. Къде е тази проклета слугиня? Корнелис грабва палтото си; ще трябва да отиде сам. Как можа Мария да изчезне точно когато е най-нужна? Щом пристигна у дома, се втурна да види София, тя му каза, че Мария е отскочила за някаква поръчка до шивачката, но това беше преди два часа. Шивачката е на едва няколко пресечки. Къде, за бога, е тя?
Корнелис бързо излиза навън, за да отиде да извика лекаря сам. Започнало е да вали.
42
Ян
Грабваш всичко, губиш всичко.
Якоб Катс, Морални емблеми, 1632
В облак от тютюнев дим Ян крачи нагоре-надолу из ателието си. Навън вали. Обед е…. Вече обърна часовника три пъти, откакто едно момче донесе бележка от София. Мария ражда вече три часа.
Ян се чувства безпомощен — просто мъж, докато две жени са в опасност. В продължение на седмици, погълнат от собствените си дела, той почти не беше помислял за Мария. Сега е съпричастен на страданието ѝ до мозъка на костите си. Страхува се и за двете; София ще изиграе собствената си ужасяващо рискована игра. Каква жена само. Какви жени са и двете! Той е безпомощен. Не може да направи нищо друго, освен да пуши лула след лула. От съчувствие стомахът му е свит в спазъм. Призовава Мария да роди здраво дете, защото появата му на този свят ще бъде началото на един нов живот за Ян.
О, Господи, ако в мъдростта Си пожалиш тази жена, ще се поправя и ще Ти служа праведно всеки ден от живота си…
Сега Бог му е нужен. С какво нехайство беше нарушавал заповед след заповед: Не пожелавай жената на ближния си… Не прелюбодействай… как се беше присмивал над религиозните скрупули на София. Веднъж щом напуснат Холандия, той ще се промени. Може дори да приеме католицизма.
Представя си Батавия. Сега има повече информация за мястото. Изпарили са се езическите палмови дървета и чувственото тънене в удоволствия; това беше просто мечта. Батавия, както разбра, е като цяло доста по-цивилизована. Построен върху руините на превзета Джакарта, градът се развива като един малък Амстердам: островърхи сгради, канали, мостове, съдилище и църкви. Има дори приспособления, чрез които улавят енергията на задушаващата жега.
Ян сключва сделка с Бог. Ако в милосърдието си ги пожали и те преживеят благополучно пътуването, той и София ще станат примерни граждани. Ще бъдат стълбовете на новата колония и ще ходят на църква по два пъти всяка неделя. Обещава това на Бог с цялото си сърце.
43
Корнелис
Човешките надежди са крехко стъкло,
следователно животът също е кратък.