Спира. Стъпки слизат по стълбите.
Акушерката влиза в стаята. Тя е масивна, квадратна жена, с телосложение на врата на плевня. В ръцете си носи вързоп. Корнелис се изправя на крака.
— Сър — казва тя, — роди Ви се прекрасно момиченце.
Вързопът се размърдва. Той вижда черна, мокра косица.
Кани се да отговори, когато нещо го възпира. Нещо в голямото потно лице на акушерката.
— Поднасям Ви съболезнованията си, сър — казва тя. — Не успяхме да спасим съпругата Ви.
На горния етаж доктор Зорг препречва вратата.
— Само за момент, сър — можете да я видите само за малко. Моля не я докосвайте. Има опасност от разпространяване на заразата.
— Зараза?
Докторът прави пауза.
— Имам причини да подозирам, че съпругата ви е страдала от заразна треска.
— Чума?
Корнелис го гледа неразбиращо. Сигурно още спи. Опитва се да се събуди.
Корнелис слага ръце върху раменете на доктора и го отмества настрана сякаш е стол. Влиза в спалнята. Задушно горещо е. Горчива миризма изпълва ноздрите му и нещо сладникаво — като виолетки, от което му се гади.
Лицето на София е покрито с чаршаф. Лекарят го дърпа само за миг. Лицето ѝ е открито. То е бледо и обсипано с дребни капчици пот.
— Направихме всичко, което можахме — казва доктор Зорг. — Сега тя почива в мир при Бог.
Корнелис се навежда към лицето на съпругата си. Лекарят го хваща за раменете и го дърпа назад.
— Нека я целуна!
— Не, сър.
Докторът го стиска толкова здраво, че му причинява болка.
— Трябва да уредите тази стая да бъде дезинфекцирана чрез опушване и чаршафите да бъдат изгорени. Наложителни предпазни мерки, опасявам се… течностите, кръвта…
Стаята изглежда странно сляпа. Лекарят е завъртял картините с лице към стената. Това е обичайната традиция, но сега изглежда като някаква странна игра. Корнелис гледа жена си вцепенен. Всичко това е игра. Тя само се преструва. След миг ще отвори очи и ще се изправи. Всичко свърши, най-скъпи мой. Виж! Имаме прекрасна дъщеря.
Докторът го избутва навън от стаята. Сладникавият мирис на поквара задушава Корнелис. Поглежда съпругата си за последен път, издълженото ѝ тяло под чаршафа. Дръпнат нагоре, за да покрива лицето ѝ, той оставя краката ѝ открити. Изглеждат нелепо голи. Ако изчака малко, тя ще размърда пръстите на краката си. Не обича да спи така; обича да се свие на кълбо, с колена под брадичката.
Докторът затваря вратата и го придружава до долния етаж. Корнелис си мисли: Не мога да я оставя там, толкова е сама.
Сядат до огъня. Лекарят говори, но Корнелис не му отвръща; гърлото му е пресъхнало. Не може да е истина.
— Мръсните води на нашия град са виновни — казва докторът. — Знаете ли колко смъртни случая имаше тази есен?
Корнелис не знае. Не го интересува.
— Проявявала ли е някакви симптоми на болестта?
Корнелис се опитва да мисли, но това му коства усилие. Ще му се мъжът да замълчи.
— Оплаквала ли се е напоследък от главоболие?
Съпругата му изгасна като свещица.
— Сър?
— Тази… миналата седмица… да — отвръща Корнелис. — Два пъти си легна с главоболие.
— Треската атакува мозъка. Проявяваше ли някакво друго необичайно поведение?
Корнелис запазва мълчание. София, разбира се, се държеше странно. Не искаше да бъде докосвана. Подскачаше дори само да се доближеше до нея.
— Един от симптомите е чувствителна кожа — казва докторът. — Пареща, сякаш гори.
— Вие се грижехте за нея през всичките тези месеци — продумва Корнелис. — Защо не ми казахте, че има опасност?
— Вълнението Ви е разбираемо, сър, но не допусках, че ще се поддаде точно на тази болест. Само установих, при първия преглед, че е в деликатно състояние. Всякакво усилие можеше да предизвика възпаление на утробата, което да се разпростре през кръвта до мозъка. — Той си прочиства гърлото. — Затова посъветвах… хм, брачно въздържание.
Той прави пауза. Корнелис гледа белите пръсти на лекаря. Защо не са успели да я спасят?
— Тялото…
— Как смеете да я наричате така!
— Съжалявам. Съпругата Ви… тя не може да остане тук. Незабавно ще организирам преместването на тленните ѝ останки от къщата, за да бъдат съхранени до погребението. — Доктор Зорг преплита пръстите на ръцете си. — Това е огромна загуба за Вас, зная. Но ще се радвате да научите, че дъщеричката Ви не е засегната. Тя е в отлично здраве.
Корнелис седи вцепенен. Около него кипи активна дейност. Чува приглушени гласове от горния етаж; врати се отварят и затварят. Тежки стъпки слизат по стълбите; някакви непознати местят съпругата му. Нещо се блъска в стената. Корнелис не смее да погледне нагоре. Как смеят да правят това? Тя не им принадлежи.