Уилям Темпъл, Наблюдения върху Нидерландия, 1672
След бурята градът лежи успокоен. Утрото е слънчево, ведро и студено. Клони като счупени крайници покриват улиците. Хората разчистват отломките. Тълпят се като мравки, чийто мравуняк е бил разрушен; колко целеустремено оправят живота си. Нидерландците са един трудолюбив, находчив народ; когато земята им се наводни, те изпомпват водата и я отводняват отново. Свикнали са да възстановяват опустошенията, предизвикани от Божия гняв, защото той им изпраща тези бури, за да ги подложи на изпитание.
В Херенграхт слънцето огрява големите къщи с триъгълни фронтони. Затопля новите им червени тухли и каменните декорации около вратите; блести върху витражите на множеството им прозорци. Колко са впечатляващи. Паметници на богатството и щастливата съдба на онези, които живеят в тях, защото това е най-благородната улица в града.
Другата страна на улицата обаче е потънала в сянка. Притихнала е; слепите прозорци не показват признаци на живот. Кепенците на къщата на Корнелис Сандвоорт са спуснати. През нощта е настъпила смърт; той е загубил младата си съпруга при раждане. Остава вдовец за втори път. Съседите спират отвън и клатят глави. Колко жестоко, защото му се случва за втори път, когато със сигурност е очаквал съпругата му да го надживее и да му осигури утеха в старостта. А някои добавят, че е страдала от чума. Просто слух, но тялото беше изнесено от съображения за безопасност заради оцелелите от семейството ѝ. Няма да има оплакване при отворен ковчег.
Мистър Сандвоорт сигурно спи; будувал е цяла нощ. Съседите все още не го безпокоят, за да му поднесат съболезнования. Но ако се заслушат внимателно, ще чуят през спуснатите капаци тихия плач на бебе. Един живот е отнет, за да доведе друг на този свят.
47
Ян
Който праща известие чрез безумния, отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда
Притчи, 26:6
Чукане по вратата събужда Ян. Грее слънце; вече е пладне. След бодърстване цяла нощ той заспа по изгрев-слънце и спа непробудно.
Герит е там. Изглежда сконфузен — ръцете му висят, а едрото му подпухнало лице е зачервено.
— Просто наминах да кажа сбогом, сър, и да Ви пожелая всичко най-добро за бъдещето.
— А, дошъл си за парите си.
Герит пристъпва нервно от крак на крак.
— Само да се облека и ще отида да ги взема.
— Ще се върна по-късно…
Друго почукване по вратата. Герит отваря, докато Ян си нахлузва панталона. Влиза доктор Зорг. Изглежда изтощен — кожата му е посивяла, с черни кръгове под очите.
Ян му подава стол.
— Получих съобщението.
Зорг кимва.
— Всичко мина по план. Нормално раждане, слава богу, тя е здрава млада жена.
Ян все още е изтощен. За кратък миг на лудост си помисля, че лекарят има предвид София. После се опомня.
— Много съм Ви благодарен — казва той, като закопчава ризата си.
— Дойдох за остатъка от сумата. — Докторът посочва към прислужника. — Можем ли да говорим свободно?
Ян поклаща глава. Пикочният му мехур ще се пръсне. Ще му се докторът да дойде по-късно, когато може да мисли трезво. Трудно е да мисли за плащане за нещо, за което едва вярва, че се е случило.
Казва на Герит:
— Отиди в кухнята и донеси малко вино за доктор Зорг.
Герит излиза. Доктор Зорг казва:
— Имате сметката за моите услуги и тези на акушерката. Има малка допълнителна сума за… така да се каже, за носачите на ковчега. Те не бяха включени в първоначалното споразумение. — Той му подава лист хартия. — Затова крайната сума е малко по-висока.
— Елате пак днес следобед, когато Ви е удобно, и ще си уредим сметките тогава.
Ян му обяснява ситуацията. Как преди месец е купил луковица Semper Augustus за голяма сума пари. Производителят мистър Ван Хоохеланде съхранява луковицата му на много сигурно място.
— Знаете ли какво се случи с цената през последните няколко дни? — Ян повишава глас от вълнение. — Цената му се удвои, после рязко спадна, а сега, ако мога да вярвам на информацията, която ми беше дадена — а няма причина да се съмнявам, защото източникът ми е безпогрешен — когато снощи са закрили борсата, цената му е достигала четири пъти сумата, която аз платих, а днес се е увеличила още повече!