Лекарят обаче не проявява особен интерес. Седи и допира едни до други върховете на дългите си бели пръсти, така че ръцете му оформят пирамида.
— Затова ще трябва да отида при него сега, за да взема луковицата — казва Ян. — Няколко консорциума чакат, за да наддават за нея долу в таверна Петлето и до края на деня парите Ви вече ще бъдат в ръцете Ви.
На вратата отново се почуква. Герит въвежда едно момче. За миг Ян не успява да го разпознае.
Момчето казва:
— Дойдох да взема парите за билетите.
— Какви билети? — пита Ян глуповато.
— Два билета до Батавия — казва момчето, — за Императрицата на Изтока.
— Но нали се бяхме разбрали да платя в деня на пътуването…
— Господарят ми каза, че понеже отплавате призори, трябва да платите предишния ден.
— Напускате страната? — тонът на доктора е остър.
— И няма да се връща — добавя Герит.
— Добре, добре! Отивам да я взема. — Ян се обръща към доктора. — Елате тази вечер в шест. Дотогава всичко ще е уредено.
Настъпва тишина. Доктор Зорг оглежда него, оглежда стаята със събрания багаж и другия малък кредитор, който чака нетърпеливо.
— Бих предпочел да изчакам тук — казва той, — ако нямате нищо против.
Ян го зяпва в почуда:
— Какво?
— Без да проявявам неуважение, сър. Но спецификата на работата ми… предполагам, че ме разбирате… типа хора, с които правя бизнес… Ами, човек трябва да е предпазлив.
— Мислите, че ще се измъкна? — Ян е смаян. — Така ли? Мислите си, че ще избягам?
Докторът свива рамене.
— Бих предпочел да не го формулирам точно така…
— Нямате ми доверие?
Следва мълчание. Тримата мъже гледат Ян. Докторът казва:
— Моля Ви, не го приемайте лично. Просто бих предпочел двамата с Вас да останем тук, а да изпратите слугата си.
Ян се изправя.
— А защо не ме придружите? — Отива до вратата. — Ако не искате да ме изпускате от поглед, елате с мен. Всички ще отидем заедно.
Момчето отвръща:
— Имам заповед да остана тук с Вас. Да не напускам къщата, докато не получа парите в ръцете си. Такива заповеди са ми дадени, сър.
В безизходица е. Ян поглежда ту едното лице, ту другото. Доктор Зорг си разглежда ръкава. Момчето си играе с шапката си, мачка я в ръка, сякаш е парче тесто.
— Изпратете слугата си — повтаря доктор Зорг, — и ще приключим… с всичко това.
Ян сяда тежко на леглото. С глупавата си доверчива физиономия Герит повдига вежди. Не е съвсем сигурен какво точно се случва, но е разстроен, че вижда господаря си в беда.
Ситуацията е абсурдна. Ян би поверил на Герит живота си, но дали би му се доверил за тази задача? Герит чака; всички чакат. Ян го води в кухнята.
— Герит, чу какво казаха хората. Искам да изпълниш няколко задачи за мен. Колкото се може по-бързо. Без да се размотаваш, разбираш ли? Просто го приеми като последната ти задача, заради добрите стари времена.
Герит кимва.
— К-к-какво искате да направя?
Той винаги е заеквал, сякаш езикът му е твърде голям за устата.
Жизненоважно е Герит да не разбере каква е стойността на пакета, който ще вземе от дома на Клас ван Хоохеланде. Ян има кошмарно предчувствие за реакцията на Герит — да, дори и на верния, предан Герит — ако разбере, че държи в ръце нещо със стойността на къща на Принсенграхт. Това би подложило на изпитание даже светец. Дори и Герит да не избяга с луковицата, той може да се изкуши да се похвали. Ян си го представя как среща някой от приятелчетата, с които пият, посочва пакета и казва: Никога няма да познаеш какво имам тук. А и Герит да не я открадне, има реална възможност някой друг да го направи. Кръгът от приятели на Герит е по-лош и от този на Ян. Ян трябва да измисли още някакви задачи, за да прикрие важността на тази. Той пъха малко пари в ръката на Герит.
— Купи ми малко пигменти — ето, ще ти направя списък. И купи половин дузина канелени сладкиши от сладкарницата за тези господа тук. И ми донеси един пакет. Очаква ме на този адрес.
Той го записва върху парче хартия; ръката му трепери.
— Намира се на улица Сарфатистраат, в другия край на града. Ще се справиш ли?
Герит кима.
— И се върни веднага тук, разбираш ли?
— Да, сър.
Герит се обръща, за да тръгне. Ян го потупва по гърба, сякаш е баща, който изпраща сина си за пръв път навън, в големия свят. Ян стои на прозореца. Наблюдава как Герит се движи тромаво надолу по улицата. Поне тръгва в правилната посока.