Мария не е любопитна жена и личното ѝ щастие я кара да се вглъби в собствения си свят. Тя знае твърде малко за господарката си, освен че са на една и съща възраст — двадесет и четири — и че бащата на София, който е бил печатар в Утрехт, е починал млад, оставяйки след себе си големи дългове и няколко дъщери. Затова са омъжили София за богат мъж. Прислужницата смята Корнелис за стар досадник, но тя е практична жена. Човек трябва да оцелява, а това винаги си има цена, която трябва да бъде заплатена. Тяхната нация е нация на търговци, най-впечатляващо преуспялата нация, която светът някога е виждал, и между нейните господари е сключена сделка. Младостта е спазарена срещу богатство; плодовитостта (предполагаемата плодовитост) е разменена срещу живот без опасност от гладна смърт. На Мария това ѝ изглежда разумно споразумение, защото макар мечтателка и суеверна, по сърце тя си е селско момиче и краката ѝ са здраво стъпили на земята.
И все пак е раздразнена. Разкри сърцето си и за какво? Мълчание. Носейки цял наръч чаршафи, влиза в спалнята. Господарката ѝ влиза след нея, за да ѝ помогне да оправи леглото — те често работят заедно. Върху дъбовия шкаф горят три свещи. Мария бързо пуска чаршафите на леглото и загася едната.
— Защо го направи? — пита София.
Мария потръпва.
— Три свещи са лоша поличба.
— Каква поличба?
— Смърт — отговаря тя лаконично. — Не знаете ли.
5
Корнелис
За позите на жените и момичетата: жените и момичетата не бива да извършват действия, при които краката са вдигнати или твърде разтворени, защото това е признак на дързост и като цяло на безсрамие, докато събраните близко крака свидетелстват за страх от безчестие.
Леонардо да Винчи, Записки
— Пак риба? — Корнелис поглежда в чинията си. — Цяла седмица ядем риба. Както и миналата седмица, ако си спомням правилно. Скоро ще ни поникнат перки — засмива се той на собствената си шега. — Доста обширна част от нашата страна някога е лежала под водата, да не би да се опитваш да ни върнеш обратно към тази природна стихия?
— Сър — казва прислужницата, — мислех, че обичате риба. Това е каракуда, любимата Ви. — Посочва към София. — Тя я приготви със сини сливи, както я обичате.
Той се обръща към жена си:
— Какво ще кажеш за хубаво парче свинско? Отиди при месаря утре, любов моя, преди всички тук да сме се превърнали в люспести обитатели на дълбините.
Мария изсумтява — от смях или от негодувание, той не може да прецени — и се връща обратно в кухнята. Каква безочливост! Откакто Карел — прислужникът — напусна, нивото е паднало; Корнелис трябва да поговори с жена си по този въпрос.
София не яде. Поглежда към чашата си с вино и казва:
— Не искам този художник в къщата ни.
— Моля?
— Не го искам тук. Не искам да ни рисува портрет.
Той я гледа изумено.
— Но защо не?
— Моля те!
— Но защо?
— Опасно е — казва тя.
— Опасно?
Тя прави пауза.
— Просто се поддаваме на собствената си суета.
— А на какво се поддаваш ти, любов моя, когато идва шивачката?
— Не е същото…
— Колко часа прекарваш на проба, въртейки се насам-натам пред огледалото? — Той се навежда над масата и милва ръката ѝ. — Радвам се, че го правиш, съкровище мое, защото да се любувам на красотата ти изпълва старото ми сърце с радост. Именно затова искам да съхраня цвета на тази красота върху платно, разбираш ли?
Тя си играе с подгъва на покривката.
— Прекалено е скъпо. Осемдесет флорина[8]!
— Не мога ли да харча парите си както пожелая?
— Осемдесет флорина се равняват на няколко месечни заплати на… да речем… един дърводелец… — поколебава се тя, — …моряк.
— Защо е тази внезапна твоя загриженост?
Отново следва тишина. После тя казва:
— Не го харесвам.
— Изглежда ми достатъчно приятен човек.
Тя вдига поглед, лицето ѝ е порозовяло.
— Не го харесвам — нагъл е.
— Ако наистина ти е толкова неприятен, няма проблем, ще му платя да си отиде и ще намеря друг.
Корнелис иска тя да е доволна.
— Можем да наемем Николас Елиас или Томас де Кейзер. Но те имат много поръчки, може да се наложи да почакаме. Може дори да се обърна към Рембранд ван Рейн, макар че хонорарите, които взима, могат да надхвърлят дори моите финансови възможности — усмихва ѝ се той. — Всичко, което би те направило щастлива, сърце мое.
8
Название на златни монети, които се секат във Флоренция от 1252 г. до 1523 г., а впоследствие и в много други страни. Флорентинският fiorino d’oro е имал тегло от 3,5 грама злато с чистота 0,986 и е първата европейска златна монета след 7 век, сечена в достатъчно големи количества, за да има важно търговско значение. — Бел. ред.