Изведнъж Герит се оказва герой. Хората го потупват по гърба. Избутват го до близката таверна. Около него се чуват гласове.
— Добре го подреди, без майтап!
Герит усеща слабост. Трепери от шока, защото по принцип не е агресивен. Всъщност никога не беше удрял когото и да е през целия си живот.
Някой го слага да седне на една маса.
— Заслужи си го — казва някакъв глас, — подлият страхливец!
— Просто не беше справедливо — промълвява Герит скромно. — Горкото магаренце… бедното глупаво същество. И аз съм бедно глупаво същество, но господарят ми бие ли ме?
Всички избухват в смях. Герит се изчервява, доволен от собственото си остроумие. Слагат халба с бира пред него.
— За сметка на заведението е — усмихва му се една едра, румена жена.
— Само една — казва той. — После трябва да вървя.
Той все още трепери; едва успява да вдигне чашата до устните си.
— Чух суматохата — казва жената. — Видях какво направи, Знаеш ли какво? Погребала съм двама съпрузи, а ти си повече мъж и от двамата, взети заедно.
Герит гледа хипнотизиран гърдите ѝ. И двете… Това са най-големите гърди, които някога е виждал. Те имат свой собствен живот, надигат се като живи същества, които се опитват да се наместят удобно под блузата ѝ. Изгълтва бирата си.
Към тях се присъединяват още хора. Жената им разказва за храбрия подвиг на Герит.
Герит обяснява:
— И аз самият съм бедно старо магаре, но нима господарят ми ме бие?
Всички отново избухват в смях. А той истински се забавлява.
Влиза някакво момче. Оставя три пакета на масата.
— Изпусна ги — казва му той.
Герит ги гледа с широко отворени очи. Леле! За малко! Цялото това вълнение беше изтрило всичко от ума му. За малко да ги загуби. Наистина е дърто магаре.
Той се изправя на крака.
— По-добре да тръгвам.
Някой го бута да седне отново. Слагат още една препълнена халба пред него.
54
Ян
Толкова по-глупави сме вътрешно, колкото по се стремим да изглеждаме мъдри външно.
Якоб Катс, Морални емблеми, 1632
На вратата се почуква. Слава Богу! Герит се е върнал.
Ян скача и отваря. Влиза хазяинът.
— О — възкликва Ян.
— Просто проверявам — казва мъжът. Той е кльощав, проницателен човек, който живее на съседната улица.
— И Вие ли? — пита Ян. — Мислите, че ще си тръгна, без да се сбогувам?
— Просто проверявам. Малко предпазливост никога не е излишна. Тъй като ми дължите наем за два месеца. Тъй като — да си го кажем направо — имали сме известни забавени плащания в миналото.
Доктор Зорг помръдва неспокойно на мястото си. Хвърля поглед към Ян. Въздъхва, сякаш подозренията му са били наистина основателни.
— Ще си получите парите до края на следобеда — казва Ян. — Както и тези господа. Ще ви ги донеса лично.
— Мисля, че ще изчакам тук. — Хазяинът поглежда към доктора и момчето, които седят там. — Предполагам, че и вие това правите? Може ли да се присъединя?
Той сяда.
— Герит ще се върне скоро — казва Ян.
Добавя патетично:
— Ще ни донесе и сладкиши.
Къде, за бога, е прислужникът му, нескопосаното магаре? Обръща се към доктора:
— Колко е часът?
Доктор Зорг изважда джобния си часовник.
— Три и десет минути.
55
Герит
Гърнето ходи толкоз дълго за вода, че накрая счупено се върна у дома.
Якоб Катс, Морални емблеми, 1632
Главата на Герит е размътена. Навън, както изглежда, артистите и магарето са изчезнали. Истинска магия — пуф и ги няма. Тук обаче, в задимената таверна, те са се превърнали в жива легенда.
Слухът се разнася от един пияница на друг. В историята магарето се е смалило — просто малко магаренце, едва бебе. Мъжът е прераснал в зло чудовище и всички са уверени, че е испанец.
Герит се надува от гордост. Явно сега магаренцето е неговата собствена малка държава — толкова уязвима, толкова храбра. Испанецът се опитва да я подчини чрез сила. Долу, — заповядва той. — Долу; на колене! И тогава идва Герит Храбрия, за когото вдига тост таверната, за когото вдига тост градът, за когото вдига тост целият му народ, борец срещу папския завоевател.