Тази нощ ще се сбогувам завинаги с тази оптическа измама. Ще изчезна от този свят и наистина ще се преродя, защото Исус ме очаква, ръцете му са протегнати като към любим човек. И никой, нито дори скъпият ми Ян, не ще може да ме открие. Има само един начин да се измъкна, както си казахме преди толкова много месеци, и на него никога да не му хрумне да ме потърси.
Сега стоя на един мост. Гледам надолу към калаения отблясък на водата. Мисля си за всички неща, които съм обичала някога на този свят: сестрите ми, цветята с капчици роса, блещукащи по пъстрите им листенца… аромата на прани чаршафи, мириса на конска грива, когато заровя лицето си в нея… вкуса на топло вино, когато Ян го прелива от своята уста в моята, на кожата му, която докосвам с устните си… Спомням си първата нощ, когато лежахме заедно с преплетени пръсти, гледахме се с ужасяваща сериозност… в нашия край е нашето начало, защото в сърцата си знаехме, че сме обречени…
Няма време за губене. Сигурно вече ме търси, а аз не съм се отдалечила много — едва на няколко пресечки от къщата на Матеус. Навеждам се над парапета и виждам отражението на луната. Също като собственото ми лице и тя ме гледа. Суета на суетите — всичко е суета... Свалям наметалото си и го пускам от моста. То се носи по водата — последната ми свалена кожа.
61
Вилем
Кои води не са засенчени от платната на корабите ù!
На кое тържище не се продават стоките ù?
Кои народи не е виждала тя, облени от лунна светлина,
тя, която сама определя законите на целия океан?
Йост ван ден Вондел
Долу на пристанището са акостирали шест кораба от флота. Тълпи от моряци се изсипват на сушата и за пръв път от месеци стъпват на родна земя. Някои падат на колене и целуват пръстта, като благодарят на Бог за безопасното си завръщане у дома; други се запътват към вертепите. Брегът кипи от живот — роднини, джебчии и леки жени се тълпят около новодошлите. Амбулантни търговци предлагат стоката си, като викат на висок глас. Светлина струи от таверните край пристанището; бордеите пулсират в ритъма на музиката.
Млад мъж се провира през тълпата. Носи принадлежностите си в торба, преметната през рамо. Минава покрай един уличен мангал и пламъците осветяват лицето му. Осемте месеца по море са преобразили Вилем. Загубил е пухкавите си бузки на кученце; лицето му е изпито и мургаво. Стъпва уверено. Морето го е направило мъж — хубав млад мъж, висок и строен, макар че все още има усещането, че земята се клатушка под краката му. Той не е същият Вилем, който си тръгна през март — съкрушен, пребит и с ограбени мечти. Загубил е невинността си — а това е нещо, което никога не можеш да си върнеш. Но в него се е настанило и нещо по-дълбоко: удивление.
Какви гледки видя! Планините например. Той е холандец, никога не беше виждал подобно нещо преди. Кой би могъл да предположи, че са толкова стръмни? Видя вълни, високи като планини, и планини, толкова високи, че сигурно достигат рая. Видя китове с размера на планини, китове, които изплуват на повърхността, пръскайки струя нагоре през дихателния си отвор, водата се плъзга покрай телата им, китовете се потапят в дълбините. Момент на затишие, и после величествените им опашки се надигат и ги следват. Беше видял падащи звезди в обсипаното със светлинки южно небе; беше видял пасажи летящи риби, проблясващи като сребърни стрели. Беше видял градове, които разпалват мечтите: сияйните куполи на Константинопол, запленяващите, отразени във водата улици на Венеция, порочни и съблазнителни, сякаш е по-страстната сестра на Амстердам.
Вилем се беше удивлявал и беше предизвикал удивление у други. След първата си катастрофална среща с проститутка беше наваксал за изгубеното време и ответната реакция беше наистина задоволителна. На три езика леки жени бяха изразили изумлението си от огромния му член. (Wat heb je een grotte lul!.. Che grozzo kazzo!.. Ku Kuzegar o khar o kuze faroush!) Членът му бе водил битки, както и самият той. Беше се борил срещу бурите в Бискайския залив, беше боравил с такелажа и беше връзвал въжета. Проведе война срещу треската и оцеля. И най-удовлетворяващото от всичко — би се срещу испанците и като доказателство сега има пълна кесия.
Защото Вилем носи в джоба си злато. Не златото на един глупак, което издуваше джоба му последния път, когато бродеше из тези улици — това са истински пари, плячкосани с патриотичен дух. Докато ескортираха търговска флотилия, плаваща към Леванта[39], корабът му беше нападнат от испански кораб. След ожесточена схватка нидерландците превзеха кораба, взеха товара му и си разделиха плячката. Капитанът и членовете на екипажа получиха полагащия им се дял от златото.
39
Историко-географско понятие, използвано в миналото за обозначаване на източното крайбрежие на Средиземно море. — Бел. прев.