Корнелис си мисли: Една дъщеря влезе и излезе от живота ми; един миг, и вече я няма.
Чувства се странно ободрен. В тъмнината разпознава лица — Самюел Соломон, евреина търговец на памук, който стои на кея и наблюдава как разтоварват вързопите; слепия просяк, за когото думите ден и нощ нямат смисъл. Това пристанище е домът, който го спасява от собствения му дом. Ароматът на море изпълва ноздрите му; това е мирисът на неговото богатство и на работата му. Също като на Вилем океанът му осигурява прехраната и сега най-накрая ще се предаде на неговата милост. И когато отплава, цялата тази суматоха ще продължи, сякаш никога не е бил част от всичко това.
Розови багри обливат небето. Сред такелажа, той зърва високите мачти на Императрицата на Изтока. Съпругата му и любовникът ѝ трябва да са вече на борда. Корнелис не изпитва никакви угризения относно Ян. Убийството ще се случи, когато оставят земята далеч зад себе си; вълните ще погълнат доказателствата, защото са поглъщали и по-зловещи тайни от тази.
Корнелис познава добре капитана. Мълчанието му може да бъде купено срещу двадесет флорина; а за още четиридесет може да организира извършването на деянието. Освен това дължи на Корнелис услуга.
А когато Ян отиде във водния си гроб, Корнелис ще си върне съпругата и ще отплават за Батавия заедно, ще заживеят в плантацията му за индийско орехче. Въпреки всичко все още я обича — явно е, заради нея се отказва от всичко. Тя ще се научи да го обича, защото той се е променил; вече не е мъжът, за когото се омъжи, дори той самият не може да разпознае онзи мъж. Сега всичко е възможно.
Животът е кратък; времето лети. Грабни го, докато можеш, беше казал художникът и поне веднъж Корнелис трябва да се съгласи с него.
Корнелис поглежда за последен път към обичния си град — светлината на изгрева му придава перлен отблясък. Мъглата се е вдигнала, мъглата на неясното му минало; зората се е разпукала вълнуваща и ужасяваща. Ясната синева на разума го очаква, както и нов живот с жената, която някога беше направил своя и която ще направи своя отново.
Купува си билет и се качва на борда на кораба. Точно навреме. Няколко минути по-късно корабът вдига котва и отплава към Изтока.
66
Ян
Симптоми на вируса по лалетата: жълтото обезцветяване в различни форми (мозаечно, пръстеновидно, на петна) е често срещано.
Причина: невидими под микроскоп вирусни частици в сока на заразените растения могат да бъдат прехвърлени върху здрава тъкан чрез хранещи се със сок вредители, като листни въшки, нематоди или други вредители, които се срещат в почвата.
Кралско градинарско общество, Енциклопедия по градинарство
В началото на 1637-а пазарът на лалета се срива. Висшият съд в Холандия, ужасен от националната истерия, се намесва и луковиците незабавно са обявени за лишени от всякаква стойност. Хиляди хора са разорени. Хвърлят се в каналите; оставят се на грижите на благотворителни организации; в църкви из цялата страна те горчиво се разкайват за глупостта си. Този любопитен епизод потъва в страниците на историята, епизод, свидетелство за човешката алчност и приумиците на съдбата. И все пак всичко идва от любовта към красотата, страст към цветя, чийто живот е дори по-мимолетен от този на запленените от тях. Фактът, че най-ценните от тези цветове — най-причудливите мутации — се дължат на вирусно заболяване, е ирония на съдбата, която ще бъде открита чак в бъдещето. Ако проповедниците по онова време го знаеха, какви ли проповеди щяха да гърмят от амвоните им!
Когато хората се събуждат от своя сън, цветята вече са повехнали, но картините остават. Когато влюбените са разделени, откриват утеха в портрета на възлюбения. През идните векове хората ще намират утеха в една красота, която някога е причинила толкова много страдание.
А чрез болката Ян ван Лоос ще достигне величие. Трябва да си храбър, приятелю мой — му беше казал Матеус. — Само чрез болка може да се разкрие истинската красота на света. След като губи София, той се откъсва от света. Наема друго ателие в стария си квартал и се посвещава на изкуството си. Той се специализира в картини ванитас[40] — творби, които чрез най-скромни предмети показват преходността на живота. Лук — той, често рисува лук — стои до пясъчен часовник, отчупено парче хляб, череп. Храната се превръща в тайнство; творчеството му е пропито от абстрактен уют като от мирис на тамян. От дълбините на страданието си, той създава велико изкуство. А в много от картините му има криво огледало — винена чаша или сребърна кана. В тях виждаме отражение, но не на работещия усилено художник. Това е жена в кобалтовосиня рокля, с мека кафява коса. Отразеният ѝ образ обитава творбите му като привидение, но идентичността ѝ никога няма да бъде потвърдена със сигурност, макар учените да откриват прилика с дръзката, страстна гола жена от картините от 1636-а, от които ни гледа с такава открита любов.