Джордж Р. Р. Мартин
Трескав блян
НА ХАУЪРД УОЛДРОП, страшен писател, страшен приятел, не ще друг тъй трескаво бленува.
Джордж Р. Р. Мартин и литературата на свободата
Робството не е случайност.
То е създадено от хора.
Само други човеци могат да го премахнат.
Една нощ в началото на юли 1764 година Хорас Уолпоул - дългогодишен народен представител в Англия и член на избирателната колегия на парламента, сънува кошмар: Бях в древен замък и край най-горното перило на огромното стълбище видях великанска ръка в метална ръкавица. Още същата година това откъслечно съновидение се превръща в „Замъкът Отранто“ - първия образец на готическата литература, променил цялото човешко изкуство завинаги.
Трябва да сме твърде наивни, за да решим, че Уолпоул е вложил в сложната картина на шедьовъра си само мъгляв щрих от сън, че този кошмар единствен го е накарал да напише творбата си такава, каквато е.
Готиката е особено явление в изкуството. Парадокс, роден от светлината на света, възхищаващ се на мрака, боготворящ тъмнината, меланхолията, страха и ужаса, нощта, гротеската, безумието. Тя черпи голяма част от енергията си от средновековните сказания, от фантастичното във фолклора и псевдонауката, но винаги опитва да обясни новото, модерното, понеже обожава техническия напредък.
Първата вълна на готиката започва със „Замъкът Отранто“ и завършва около 1820 г. Лесно е да забележим при какви условия: философията и науката на Просвещението са разклатили устоите на Църквата невъзвратимо; техническият прогрес е довел до индустриалната революция, извършила чудеса за добруването на човечеството, но и оставила милиони без препитание; Европа, опознала десетки нови земи, е поробила местните народи и ги експлоатира безпощадно; по улиците на Лондон, Хага и Париж озверели тълпи убиват хора с камъни заради нестандартната им сексуална ориентация; лишени от десетки права, жените се борят за равенство; Седемгодишната война (1756-1763) бушува из почти целия свят.
Раждането на модерния свят се оказва трудно. Борбата му с миналото продължава столетия.
Свръхестествените и гротескни нюанси в готическите сюжети се оказват най-лесният начин авторите да засегнат теми, белязани с етикет „табу“. Литературните наследници на Уолпоул успяват да вкарат в творбите си десетки подобни проблеми. Клара Рийвс и Ан Радклиф нападат средновековните вярвания в привидения и нетипични феномени; Матю Грегъри Луис обвинява религията, тесногръдието, суеверията и защитава правата на жените, робите, психично болните, хората с ЛГБТ ориентация; Мери Шели пише за силата на науката и пагубните фикс идеи.
Изглежда, че след първите две десетилетия на XIX век готиката постига началните си цели и постепенно заглъхва. Щрихите й се разб-пръсват сред останалите жанрове, които неусетно започват да боравят с нейните оръжия.
Науката скоро преживява втори бум след тласъка на индустриалната революция: железницата процъфтява, Дарвин публикува бележитата си теория „За произхода на видовете“ (1859), човечеството надвива природата в борбата си да прокопае Суецкия канал, а в Лондон за пръв път удрят камбаните на Биг Бен.
Твърде скоро обаче се оказва, че изкуството не е разкъсало напълно оковите на човека, не e освободило съзнанието му. Въпреки колосалния технически напредък сянката на стария свят е надвиснала над модерността и опитва да я задуши с тъмнината си.
Мирът след краха на Наполеон се оказва крехък. През 1848 година народите на Франция, Австрия, германските и италианските държави се вдигат на оръжие против останките от феодалната система. В същото време отвъд океана избухва масовото феминистко движение и се заражда организацията на аболиционистите - противниците на робството. Само няколко години по-късно започва кръвопролитната Кримска война (1853-1856).
Мракът отново изпълзява от затвора си и обгръща света.
И тогава тя възкръсва.
Вдъхновени от предците си, световните майстори на литературата създават неоготиката, за да я превърнат в своя трибуна. Повлиян от Мери Шели и Матю Грегъри Луис, Едгар Алън По утвърждава психологичното и свръхестествено начало във втората вълна на готиката. След него Шеридан льо Фану описва силата на женския нрав в „Чичо Сайлас“ (1864) и „Кармила“ (1874). Р Л. Стивънсън ни показва колко лесна за покваряване е човешката природа в „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“ (1886), а Оскар Уайлд бичува нравите на хайлайфа в „Портретът на Дориан Грей“ (1891). През 1897 година Брам Стокър публикува своя шедьовър „Дракула“, в който засяга темите за феминизма, сексуалната природа на човека, отношенията между етносите.