- Така е - съгласи се Дамон Жулиж и се засмя. - Ами тогава, Били, значи да започваме, нали? Служи ми вярно и ако толкова настояващ не бих могъл да откажа, нали? Ти си толкова умен, че не бих искал да те загубя.
Киселия Били не можеше да повярва на ушите си.
- Значи ще го направите?
Джошуа Йорк щеше горчиво да съжалява за тона си, помисли си радостно Били.
- Разбира се, Били. Нали съм ти обещал?
- Кога?
- Промяната не може да стане за една нощ Ще отнеме време да те превърна, Били.
Години.
- Години? - повтори Типтън с тревога.
Не му се чакаше толкова дълго. В историите, които беше чувал, не отнемаше години.
- Страхувам се, че да. Както бавно си станал мъж от момче, така ще отнеме време да се превърнеш от роб в господар. Добре ще те храним, Били. Кръвта ще ти даде сила, красота, бързина. Ще пиеш живот, ще го поемаш във вените си, докато не се преродиш за нощта. Няма как да стане бързо, но ще се получи точно както съм ти обещал. Ще имаш вечен живот и власт, ще те обладава алената жажда. Започваме скоро.
- Колко скоро?
- За да започнем, трябва да пиеш, Били. За това ни трябва жертва - Жулиж се засмя. -Капитан Марш - допълни ненадейно. - Тъкмо като за теб е, Били. Когато настигнете парахода му, го доведи при мен, както ти наредих. Нека е невредим. Няма да го докосна. Ще бъде за теб, Били. Ще го вържем в големия салон и ще пиеш от кръвта му нощ след нощ. Мъж с неговите размери сигурно има много кръв. Ще ти стигне за дълго време, Били. С него ще изминеш много от пътя си към промяната. Да. Ще започнеш с капитан Марш веднага щом стане наш Хвани го, Били. Заради мен и заради себе си.
95 Мартин е силно повлиян от „Дракула" (1897) на Брам Стокьр. Тук се прави паралел с трите съпруги на графа, които измъчват по подобен начин Джонатан Харкьр. По-рано пък се споменава, че вампирите пият кръвта и живота на жертвите си, а също - питието на Йорк е едновременно сладко и горчиво - два от лайтмотивите в „Дракула", заети от Библията. По-рано Валерй опитва да изкуши Марш и Йорк я спира също както Дракула изскача от мрака, за да попречи на съпругите си да погубят Джонатан. Неслучайно Йорк открива себеподобни в Карпатите - вампирски locus classicus, създаден от Стокьр. Паралелите между двете книги вероятно са стотици.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
На парахода „Илай Рейнолдс
река Мисисипи, октомври 1857
Абнър Марш наблюдаваше от лоцманската будка на „Илай Рейнолдс“, когато „Трескав блян“ започна да пресича. Той тропна силно с бастуна си и изруга, но някъде дълбоко в себе си не знаеше дали трябва да е разочарован. Ако онази проклета скала беше разпрала неговия красавец, гледката щеше да му изтръгне сърцето. От друга страна обаче, сега отново ги преследваха, а хванеха ли го, Дамон Жулиж също щеше да му изтръгне сърцето. Губеше и в двата случая. Марш остана намръщен, а в това време лоцманът измести кормилото и също започна да пресича. Сред мрака „Трескав блян“ бе страховита гледка. Марш го бе създал така, че да надмине „Еклипс“, да бъде най-бързият параход, а сега се налагаше да бяга от него на борда на най-стария и окаян кораб по реката.
- Никакъв шанс - каза той на глас и се извърна към кормчията. - Състезаваме се. Гледай да не ни стигнат.
Лоцманът го погледна, все едно е полудял. Може би беше точно така.
Абнър Марш слезе на основната палуба, за да види какво може да направи там. Кет Гроув и главният машинист Док Търни вече бяха поели нещата в свои ръце. Беше истинска жега. Пещта ревеше и бумтеше. Огнени езичета се подаваха навън всеки път, щом работниците хвърляха вътре нови цепеници. Гроув бе довел долу всичките си огняри, които, потни от горещината, неуморно хранеха червено-оранжевата паст и потапяха в мас бука и бора, преди да ги хвърлят вътре. Боцманът донесе цяла кофа с уиски и голям меден черпак и мина покрай всички, за да пийнат набързо. По голите му гърди се стичаше пот и, подобно на останалите, бе почервенял от жегата. Едва издържаха на температурата, но пещта неизменно получаваше храната си. Док Търни наблюдаваше датчиците на котела. Марш също се приближи, за да погледне. Налягането ставаше все по-високо и по-високо. Машинистът го изгледа.
- От четири години съм на тоя кораб, пък не съм виждал такова нещо - кресна той. Трябваше да се надвиква с пращенето и рева на пещите, писъка на парата и ударите на машината. Марш посегна с ръка и бързо я дръпна обратно. Котелът беше твърде горещ. -Какво да направя с ограничителното петле, капитане?
- Вдигни го - отвърна Марш. - Трябва ни пара, господине.