- Ако ще ме убиващ давай, опитай - каза той. - Писна ми от игрички.
- Да ви убия? - възкликна с усмивка Жулиж. - Но, капитане, мислех да ви поканя на вечеря!
На масичката между двете големи кожени кресла стоеше сребърен поднос. Дамон вдигна похлупака и разкри чиния с пържено пиле и зеленчуци, друга с репички и лук и парче ябълков пай, полят със сирене.
- Има и вино. Моля ви да седнете, капитане.
Марш изгледа храната и я подуши.
- Тоби е жив? - попита той, уверен в преценката си.
- Разбира се - отвърна Жулиж. - Ще седнете ли?
Капитанът пристъпи нервно. Не разбираше какво е намислил Дамон, но само след миг реши, че не му пука. Може би в храната имаше отрова, но в това липсваше логика. Разполагаха и с по-лесни начини да го погубят. Седна и си взе от пилешките гърди. Още бяха топли. Захапа ги лакомо и едва сега си спомни от колко време не е случвал на добра храна. Може би всеки момент щеше да умре, но поне нямаше да го направи на празен стомах. Дамон Жулиж, сияещ в кафявия си костюм и златната си жилетка, наблюдаваше как Марш се храни, с усмивка на бледото си лице.
- Вино, капитане? - попита той, напълни две чаши и отпи с елегантен жест от своята. Когато Абнър Марш омете и пая, отпусна се на стола, оригна се и намръщи лице като стафида.
- Хубава вечеря - каза той неохотно. - А сега - защо съм тук, Жулиж?
- Онази нощ си тръгнахте твърде ненадейно, капитане. Опитах да ви кажа, че само искам да поговорим, но вие не ми повярвахте.
- По дяволите, точно така, не вярвах - призна Марш. - И сега не вярвам. Ама нямам какво толкова да кажа за този случай, така че говори.
- Вие сте смел, капитан Марш. Силен сте. Възхищавам ви се.
- Едва ли съм ти от голяма полза.
Жулиж се засмя. Смехът му бе истинска музика. Тъмните му очи сияеха.
- Забавно - каза той. - Какво празнословие.
- Не знам защо опитваш да ми се мазниш, но това няма да ти направи услуга. Дори с всичкото пържено пиле на света няма как да забравя какво направи с проклетото бебе и с господин Джефърс.
- Изглежда забравяте, че Джефърс тъкмо ме бе пронизал с рапира - каза Жулиж. - Рядко някой би приел това с добро настроение.
- Онова бебе нямаше рапира.
- Робче - отбеляза спокойно Жулиж. - Вещ според правото на вашия народ. Скот, както биха казали кръвнородствените ви. Спестих му живота във вериги, капитане.
- Върви по дяволите - каза Марш. - Беше просто проклето бебе. Отряза му ръката като пилешка глава, а след това му смаза главата. Нищо не ти беше направило.
- Да - призна Жулиж. - Жан Ардж също не бе сторил нищо на твоя вид, но заедно с боцмана му строшихте главата, докато спеше.
- Мислехме, че си ти.
- Ах! - възкликна Жулиж с усмивка. - Грешка значи. Независимо обаче дали сте го направили, без да искате, убихте невинен човек. Не мисля, че чувствате особена вина за това.
- Той не беше човек. Беше като теб. Вампир.
Жулиж се намръщи.
- Моля ви, също като Джошуа, и аз не харесвам това нарицателно.
Марш сви рамене.
- Противоречите си, капитан Марш - каза Дамон. - Смятате, че съм зъл заради нещо, което сам извършихте без никакви угризения - отнемате животите на тези, които са различни от вас. Няма значение. Защитавате своя вид. Дори числите към него по-тъмните раси. Затова ви се възхищавам. Знаете какво сте, разбирате мястото и природата си. Така трябва да бъде. По това си приличаме.
- Съвсем не съм като теб - отвърна Марш.
- Напротив! Приемаме се каквито сме, вие и аз, ние не искаме да се превърнем в нещо друго, в нещо чуждо на природата си. Аз презирам слабите, глупаците, които толкова се ненавиждат, че се представят за нещо различно от това, което са. Вие също сте такъв.
- Не съм.
- Не сте? Защо мразите толкова Киселия Били?
- Той е нищожество.
- Разбира се! - Жулиж изглеждаше изключително щастлив. - Бедният Били е слаб, жаден е за власт. Би направил всичко, за да бъде част от моя народ. Всичко. Познавал съм и други като него, много други. Те са полезни, често забавни, но никога не заслужават възхищение. Презирате Били, понеже подражава на моя народ и вижда плячка в собствения си, капитан Марш. Нашият любезен Джошуа чувства същото, само че плахо съзира в Били собственото си отражение.
- Джошуа и Били Типтън нямат нищо общо - заяви убедено Марш. - Били е проклета невестулка. Джошуа е вършил злини, но опитва да ги поправи. Щеше да помогне на всички ви.