- Щеше да ни направи като вас. Капитан Марш, собственият ви народ е силно разединен по въпроса с робството, робство, основано на раса. Представете си, че можете да прекратите това. Да кажем, че има начин да направите всички бели хора черни като катран за една нощ Щяхте ли да го сторите?
Абнър се намръщи. Не харесваше идеята да почернее като катран, но видя накъде бие Жулиж, а не му се щеше и той да забива натам. Дамон отпи от виното си с усмивка.
- Ах - въздъхна той. - Знаете, дори вашите аболиционисти смятат, че по-тъмните раси са низши. Едва ли ще търпят да гледат как роб се прави на бял. Ще се отвратят, ако видят как някой пие отвара, за да почернее. Не нараних онова робско дете от злост, капитан Марш. Аз не съм зъл. Направих го, за да си проправя път до Джошуа, любезния Джошуа. Той е красив, но ме отвращава. Вие сте различен. Наистина ли се страхувахте, че ще ви сторя нещо през онази августовска вечер? Ах, може би гцях да го направя заради болката и гнева ми, но не и преди това. Мен ме привлича красотата, капитан Марщ а вие нямате и прашинка от нея. -Той се засмя. - Не мисля, че някога съм виждал по-грозен човек. Вие сте тлъст, пълен с мас, покрит с четинеста брада и брадавици, миришете на пот, носът ви е сплескан, имате очи като на свиня, кривите ви зъби са пожълтели. Възбуждате у мен жаждата по-малко дори и от Били. Въпреки това сте силен, разполагате със страшна смелост, знаете си мястото. Възхищавам се на това. Можете да управлявате и параход. Не бива да сме врагове, капитане. Елате с мен. Управлявайте „Трескав блян“ за мен. - Дамон се усмихна. - Или както там се казва това нещо сега. Били реши, че трябва да сменим името, а Джошуа намери новото отнякъде. Ако искате, може да върнем старото.
- Той - прекъсна го Марш и Жулиж смръщи вежди. - Параходът ми е той, не това нещо.
- Ах - въздъхна Дамон.
- Били Типтън ли управлява кораба?
Жулиж сви рамене.
- Били е надзирател, не моряк. Мога да го отстраня. Искате ли, капитане? Ако останете при мен, ще получите това веднага. Гибелта на Били. Ще го убия за вас или ще ви оставя тази отговорност. Както знаете, той погуби вашия боцман.
- Косматия Майк? - промълви Марш и потръпна от студ.
- Да - отвърна Жулиж. - Също и машиниста. Стана няколко седмици по-късно. Хванал го да разхлабва котлите, за да избухнат. Искате ли да отмъстите за другарите си? Това е във ваша власт. - Дамон се приведе напред, а тъмните му очи искряха от възбуда. - Може да получите и друго. Богатство. На мен нищо не ми трябва. Можете да разполагате с всичките ми пари.
- Всичко, което си откраднал от Джошуа.
- Кръвникът получава много дарове - каза Жулиж с усмивка. - Мога да ви предложа и жени. Живял съм сред вида ви много години. Познавам страстта ви, вашата жажда. Кога за последно бяхте с жена, капитане? Ще ви хареса ли с Валери? Може да бъде ваша. По-красива е от всяка жена от вашата раса и няма да остарее и погрознее, не и до края на живота ви. Поискайте и ще я получите. Както и другите. Няма да ви наранят. Какво друго желаете? Храна? Тоби е жив. Може да ви готви по шест-седем пъти на ден, ако решите. Вие сте практичен човек, капитане. Не споделяте религиозните заблуждения на своя народ. Обмислете предложението. Ще можете да накажете враговете си, да предпазите приятелите, ще имате пълен стомах, пари, жени. Всичко това, ако правите онова, което отчаяно желаете -да управлявате парахода, вашия „Трескав блян“.
Абнър Марш изсумтя.
- Вече не е мой. Ти го оскверни.
- Огледайте се. Нима положението е толкова лошо? Често плаваме от Начес до Ню Орлиънс. Корабът е в изправност. Стотици пътници се качиха на борда и слязоха, без дори да забележат нещо странно. Няколко изчезнаха, най-вече на брега, в градовете, които посетихме. Били казва, че така е по-безопасно. На парахода ви загинаха само шепа хора, чиято красота и младост бяха твърде необикновени. В Ню Орлиънс умират повече роби всеки ден, но въпреки това не се борите против робството. Светът е пълен със зло, Абнър. Не те моля за прошка или да участваш в делата ми. Просто управлявай парахода си, грижи се за собствената си работа. Трябват ни уменията ти. Били отблъсква пътниците, с всяко плаване губим средства. Дори парите на Джошуа някой ден ще свършат. Хайде, Абнър, подай ми ръка. Съгласи се. Искаш го. Виждам го в очите ти. Искаш си парахода обратно. В теб има жажда, страст. Вземи го тогава. Доброто и злото са просто лъжа, абсурд, който единствено трови честните и чувствителните. Знам кой си, Абнър, и мога да ти дам всичко, което желаеш Остани с мен и ми служи. Стисни ръката ми и заедно ще победим „Еклипс“.