Били размаха лениво ножа си, прибра го зад гърба си и се обърна. Поведоха го към предната част на кораба. Безносото придържаше ръцете на Марш, а третият мъж вървеше най-отзад.
- Тоби! - викна Марш.
Той опита да продължи напред, но Безносото изви ръката му. Капитанът извика от болка и спря.
Киселия Били Типтън също застана на място.
- Какво, по дяволите, правиш тук, чернилко? - сопна се той. Тоби дори не го погледна. Той стоеше пред тях, облечен в износения си кафяв костюм, с ръце зад кръста, сведена глава и нервно риеше с крак по палубата. - Казах - какво, по дяволите, правиш тук, чернилко? -повтори заплашително Киселия Били. - Защо не си окован в кухнята? Тръгвай веднага или ще съжаляващ черньо.
- Окован! - изрева Марш.
При тези думи Тоби най-накрая вдигна лице и кимна.
- Господин Били казва, че е роб otho’o, нишо че имам документи за свобода. Оковава ни, като не работим всичките.
Киселия Били Типтън посегна зад гърба си и извади ножа.
- Как се измъкна? - попита той.
- Скъсах му веригите, господин Типтън - каза един глас някъде над тях. Всички вдигнаха очи. Джошуа Йорк стоеше на тексаската и ги наблюдаваше. Белият му костюм сияеше, окъпан в лъчите на утринното слънце, а сивият му плащ се развяваше от вятъра. - А сега бъдете така любезен да пуснете капитан Марш
- Ден е - викна младежът най-отзад и посочи към слънцето с дъбовата си тояга.
Звучеше уплашен.
- Махай се - каза Киселия Били Типтън. - Ако направиш нещо, ще извикам господин Жулиж.
- Наистина? - каза Джошуа Йорк с усмивка и погледна към слънцето. Вече се виждаше ясно - пламтящо жълто око сред алени и оранжеви облаци. - Мислиш ли, че ще дойде?
Киселия Били нервно облиза тънките си устни.
- Съвсем не ме плашиш. - Той вдигна ножа си. - Ден е и си сам.
- Не, не е - каза Тоби Лейнярд и вдигна ръце пред себе си.
В едната от тях държеше сатър, а в другата - голям, назъбен касапски нож. Типтън погледна към него и отстъпи назад. Абнър Марш се извърна за миг. Безносото още примижаваше с лице към Джошуа. Хватката му беше отслабнала. Капитанът реши да се възползва и се хвърли назад с цялата си тежест. Безносото залитна и падна. Марш се сгромоляса върху него с всичките си триста паунда. Вряза се като гюле в гиганта. Ударът изкара въздуха на опонента му. Капитанът измъкна ръката си и се претърколи. Спря се тъкмо навреме - в същия миг само на инч от лицето му се заби острие. Марш преглътна и се усмихна. Изтръгна ножа и се изправи. Мъжът с тоягата направи две необмислени стъпки напред, но после се разколеба и отстъпи. Изведнъж Джошуа Йорк се оказа точно зад него. Абнър дори не видя удара, който повали младежа.
- Оставете ме! - кресна Киселия Били, докато отстъпваше от Тоби. Изведнъж гърбът му се опря в Марш, който го сграбчи и блъсна в една от вратите наблизо. - Не ме убивай! - изпищя Типтън. Капитанът опря лакът в гърлото му и натисна. Бе опрял ножа в мършавите му ребра, точно над сърцето. Леденостудените му зеници се разтвориха от уплаха. - Не! - кресна той сподавено.
- Защо не, по дяволите?
- Абнър! - викна Джошуа.
Марш се обърна тъкмо навреме, за да види, че Безносото се изправя на крака. Той издаде някакъв животински рев и се хвърли напред. Точно тогава Тоби се втурна към него с изненадваща скорост и великанът се свлече на колене, ужасен от собствената си кръв. Само с един замах на касапския нож готвачът бе прерязал гърлото му. Кръвта шуртеше от раната. Безносото примижа с малките си кривогледи очи и вдигна ръце към врата си, сякаш за да събере течността с шепи. Накрая се строполи на палубата.
- Не беше необходимо, Тоби - промълви Джошуа Йорк. - Можех да го спра.
Вежливият готвач смръщи вежди, стиснал сатъра и касапския си нож.
- Ни съм толкоз добър кат’ вас, капитан Йорк - каза той и се извърна към Марш и Киселия Били. - Тоя го разпорете, капитан Марш - прикани Тоби. - Залагам, че вие, господин Били, нямате сърце там вътре.